3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 416
С., 28,05,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 21 май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 198 /2012 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. С., като ЕТ с фирма А.-64 – С. против решение № 100/4.11.2011 г. по в.т.д. № 243/2011 г. на Бургаски АС, с което се потвърждава решение № 236/25.07.2011 г. по т.д. № 75/2011 г. на Бургаски ОС, с което се отхвърля молбата на ЕТ за откриване производство по несъстоятелност на ИФ Ф. О.-Б. и са присъдени разноски.
Ответното О. е подало отговор, че не следва да се допуска касационно обжалване, а и че жалбата е неоснователна, като претендира за разноски, но няма доказателства за направени такива по това производство.
В молба-уточнение, вместо изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, касаторът приповтаря от касационната жалба оплакванията за неправилност, като споменава и за частна жалба, каквато няма подадена, и за определение, каквото не се атакува.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Касаторът не прави разграничение между: 1.Основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, чието съдържание е посочено в ТР 1/2009 г. ОСГТК, и са предмет на производството по чл.288 ГПК, но такива доводи не се правят, и 2.Основанията за касационно обжалване по реда на чл.281,т.3 ГПК, чието съдържание включва доводи за неправилност на решението, каквито доводи се твърдят от касатора, но те са ирелевантни в производството по чл.288 ГПК. Основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК са предмет на производството по чл.290 и сл. ГПК-виж чл.293,ал.2 ГПК.
Липсата на конкретно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен с обжалваното въззивно решение, изключва последното от обсега на касационно обжалване дори само по тази причина. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение-т.1 ТР № 1/2009 г. ОСГТК.
Съгласно т.1 ТР 1/2009 ОСГТК, ВКС не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. Приложното поле се определя не от актовете, а от конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос.
Поставеният правен въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или обсъждане на събраните по делото доказателства. Изводите на решаващия съд са резултат от обсъждане на конкретните обстоятелства по делото-преценка, която е част от същинската правораздавателна дейност на съда. Правилността на тази преценка е относима към основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, но не и към основанията за неговото допускане по чл.280,ал.1 ГПК.
Въпросът, дали в случая са налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност, е фактически, а не правен, защото се обуславя от фактите по делото и доказването им.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 100/4.11.2011 г. по в.т.д. № 243/2011 г. на Бургаски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: