3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 416
София, 19.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 17.03.2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 830 /2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма], [населено място] против въззивното определение на Великотърновския окръжен съд № 312 от 02.06.2011 год., постановено по ч.гр.д.№ 533/2011 год., с което е потвърдено протоколно определение на Великотърновския районен съд от 17.02.2011 год., по гр.д.№ 4652/2010 год. за прекратяване на производството по делото, образувано по предявен установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК за сумата 7 800.14 лв., представляваща неплатена наемна цена по договор за наем на земеделска земя от 12.11.2008 год., ведно със законната лихва върху тази сума и 792.95 лв.договорна лихва за периода 01.11.2009 год.- 18. 08.2010 год. срещу ЕТ Й. Д. Й., упражняващ търговска дейност под фирма „Й. Й.”, на основание чл.238, ал.2 ГПК и възлагане на направените от последния деловодни разноски от 740.00 лв. в тежест на ищеца, настоящ частен касатор.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон- чл.238, ал.2 ГПК, поради което се иска отмяната му.
В депозирано изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК, след дадени му по реда на чл.262, ал.1 ГПК указания, частният жалбоподател поддържа, че разрешеният от въззивния съд въпрос на процесуалното право „за тежестта, която се носи от ищците, при условията на пълно и главно доказване да установят всички елементи от фактическия състав на нормата на чл.410 ГПК” е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответната по частната касационна жалба страна в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване, позовавайки се на отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, към които нормата на чл.274, ал.3 ГПК препраща и алтернативно по основателността на въведеното касационно основание.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираното оплакване и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, но е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, поради следното:
Съгласно чл.274, ал.4 ГПК, в редакцията на нормата, обнародвана в ДВ бр.100/2010 год. и в сила от 21.12.2010 год. на инстанционен контрол пред ВКС не подлежат определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване.
По силата на чл.280, ал.2 ГПК /ДВ бр.100/2010 год./ от обхвата на осъществявания от ВКС касационен контрол са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. по граждански дела и до 10 000 лв. по търговски дела.
Следователно обстоятелството, че в случая производството по делото е образувано по предявен от АД- частен касатор установителен иск по чл.422 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК за сумата общо от 8593.09 лв.,/ посочена в титулната част на исковата молба в размер на 1 228.26 лв./ която е формирана от незаплатена от ответника- ЕТ наемна цена от 7 800.14 лв. по договор за наем на земеделска земя и анекс към него и 792.95 лв. обезщетение за забава, предмет на издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение № 2181 по ч.гр.д.№ 3242/2010 год. на Великотърновския районен съд, обосновава правен извод, че въззивният съдебен акт не подлежи на касационно обжалване.
Цената на иска е под определения от законодателя минимум от 10 000 лв. и делото, предвид произхода на претендираното вземане и нормата на чл.286, ал.3 ТЗ, е търговско по см. на чл.280, ал.2 ГПК от което следва, че частният жалбоподател, по арг. от § 25 от ПЗР на ЗИД ГПК, не е разполагал с потестативно процесуално правомощие на частна касационна жалба, към датата на подаването и – 23.06.2011 год./ т.е. след цитираното изменение на ГПК/, абсолютна процесуална предпоставка от категорията на положителните, за които съдът е длъжен да следи служебно.
Мотивиран от горното и на осн. чл.274, ал.4 ГПК, във вр. с чл.278, ал.1 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане, като процесуално недопустима, подадената от [фирма], със седалище [населено място] частна касационна жалба с вх.№ 6627/23.06.2011 год. срещу определението на Великотърновския окръжен съд № 312 от 02. 06. 2011 год., по ч.гр.д. № 533/2011 год., по описа на с.с..
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.т.д.№ 830/2011 год. на ВКС,ТК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на ВКС,ТК в едноседмичен срок от връчването му на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: