О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 416
София, 29.06.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми май две хиляди и петнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 2527/ 2015 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.288 ГПК.
В. Н. С. чрез процесуалния представител адв. М.Х. от АК П., е обжалвал въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 23 от 19.02.2015г. по гр.д.№ 1450/2014г.
Ответникът И. А. А. е подал отговор, в който изразява становище, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Ответницата Д. И. А. не е изразила становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение Пловдивският апелативен съд е потвърдил решение № 1165/19.06.2014г., по гр.д. №1553/2012г. на Пловдивския окръжен съд, с което е уважен предявеният от И. А. А. и Д. И. А. против В. Н. С. осъдителен иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението на недвижим имот – апартамент с идентификатор 56784.531.100.1.42 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място].
Въззивният съд е приел, че ищците по делото И. А. А. и Д. И. А. са придобили въз основа на договор за продажба, сключен с [фирма] [населено място] с нот.акт № 50 от 17.12.2008г. правото на строеж върху недвижим имот, – апартамент № 42 ,намиращ се в предвидената за изграждане „Сграда с жилищно и обществено застрояване с подземни гаражи” в УПИ ЙVIII – 2255, с площ 834 кв.м. по регулационния план на [населено място],[жк]“. Според въззивният съд купувачите са станали собственици на обекта след построяването му на основание чл.63, ал.1 от ЗС. Съгласно представената Заповед КД 14-16- 687/24.03.2010г. на ИД на АГКК- към 24.03.2010г. обектът е възникнал, ищците са станали собственици, възбраната върху имота е вписана по-късно и закупуването на имота от публична продан им е непротивопоставима. Съдът е изложил и съображения, че възбраната е била вписана не само след придобиването на собствеността, но и след изплащането на дължимите вноски по договора за строителство.
При тези мотиви на въззивния съд , поставеният в изложението за допускане на касационното обжалване правен въпрос : при предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот и последващ договор за строителство, когато страните са уговорили, че собствеността върху имота ще премине след изплащане на всички задължения по договора и подписването на нотариално заверена декларация от страна на продавача , вписана в имотния регистър, кога настъпва отлагателното условие – в момента на изпълнение на задълженията от купувача или изплащането на вноските и съответно заверяването на декларацията и вписването й в имотния регистър, не е от значение за делото. Акцентът на поставения въпрос пада върху действието на уговорките в предварителния договор за продажба и договора за строителство. Тези договори нямат вещноправен ефект и макар да са обсъждани в мотивите на решението, решаващите изводи са основани на сключения окончателен договор за продажба на правото на строеж, за който е прието, че не е обвързан от отлагателни условия и е приложима разпоредбата на чл. 63 ЗС. Ето защо не е налице общото основание на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване – формулиране на правен въпрос, който е изведен от решаващите изводи на съда и е обусловил крайният резултат по делото и касационното обжалване не следва да се допуска.
Правният въпрос: при ревандикационен иск какво следва да докаже ищецът – че той не владее имота или че именно ответникът го владее, не е разрешен в противоречие с цитираната от касатора съдебна практика, защото съдът е приел за доказано владението на имота от ответника.
По изложените съображения поради отсъствие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на делото, на основание чл. 78 ал.3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски по представения списък в размер на 1800лв., представляващи платено възнаграждение по договор за правна помощ от 20.04.2015г.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 23 от 19.02.2015г. по гр.д.№ 1450/2014г.
Осъжда В. Н. С. да заплати на И. А. А. сумата 1800 лв. /хиляда и осемстотин лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: