3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№416
София, 03.10.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на първи октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Декова частно гражданско дело № 3492 по описа на Върховния касационен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 2934/01.10.2018 г., подадена от Н. С. Г., подадена чрез адв. Р. Д., против определение № 168/14.09.2018 г. на Окръжен съд – Видин по възз.ч.гр.д. № 257/2018 г., с което е потвърдено определение № 381/02.07.2018 г. на Районен съд – Белоградчик по гр.д. № 111/2018 г., с което е оставено без уважение искането на ищцата Н. С. Г. Т. Н. Т. да бъде привлечена като трето лице помагач на страната на ищцата по делото и е прекратено производството за ? ид.ч., принадлежаща на Т. Н. Т..
В частната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на атакуваното определение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Приложено е изложение на основанията за допускане до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІII г.о., намира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, но с оглед предмета на делото, по което е постановено обжалваното определение, както и цената на предявения иск и на основание чл. 274, ал. 4 вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
С определение № 381/02.07.2018 г. по гр.д. № 111/2018 г., Районен съд – Белоградчик е посочил, че е предявен иск за прогласяване нищожност на договор за наем, сключен на 20.09.2016 г. между П. Н. Ф. и „Био Ангус Груп“ ООД. Посочено е, че наемодателят П. Н. Ф. е съсобственик на отдадения под наем недвижим имот, като притежава ? ид.ч. от него. Пред първа инстанция ищцата Н. С. Г. е подала молба с вх. № 2222/07.06.2018 г., след даване на указания за отстраняване на нередовности е посочила, че иска друг съсобственик на имота Т. Н. Т. да бъде привлечена като трето лице помагач на страната на ищцата, както и че при условията на евентуалност предявява правата на Т. Н. Т. в качеството ? на процесуален субституент. С първоинстанционното определение е прието, че липсва основание за привличане на Т. Н. Т. като трето лице – помагач, тъй като решението по иска не би оказало никакво въздействие върху правното ? положение, а от друга страна Н. С. Г. и Т. Н. Т. не са необходими другари, както и че не са налице основания да се приеме, че е налице изключение от принципа по чл. 26, ал. 1 ГПК, съгласно който страни по граждански дела са лицата, от чието име и срещу които се води делото. Съдът е приел също, че искът за прогласяване нищожност на договора е недопустим в частта досежно идеалните части на останалите съсосбтвеници, следователно е недопустим и за ? ид.ч. и производството по делото в тази част е прекратено. Съдът се е мотивирал, че ищцата сама е навела твърдения и е представила доказателства, че е собственик на идеална част от имотите и е приел, че разполага с правен интерес да води иска само до размера на своето право. В исковата молба са наведени още твърдения, че уговорената наемна цена по договора е в размер на 500 лв. годишно, същото се установява и от приложения като доказателство по делото договор за наем от 20.09.2016 г., чиято нищожност се претендира. Съдът е указал на ищцата Н. С. Г. да внесе държавна такса в размер на 50 лв. Делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с определение от 02.05.2018 г. Цената на иска е паричната оценка на предмета на делото – арг. чл. 68 ГПК. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК размерът на цената на иска по искове за съществуване или прекратяване на договор за наем се равнява на наемът за една година, следователно цената на предявения иск е в размер на 500 лв., като съгласно този размер е и събраната държавна такса.
Предвид разпоредбите на чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела. Ето защо, подадената частна касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Цената на иска е формален критерий, който изключва касационния контрол независимо от наличието на основанията за допускане на касационно обжалване. Отделно от това следва да бъде посочено, че съгласно дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 9а от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС определението на въззивния съд, с което е потвърдено първоинстанционно определение за отказ да се конституира трето лице-помагач, не подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба с вх. № 2934/01.10.2019 г. против определение № 168/14.09.2018 г. по в.ч.гр.д. № 257/2018 г. по описа на Окръжен съд – Видин като процесуално недопустима.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: