О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 416
София, 04.11.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 1.11.2016 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д. №4271/16 г., намира следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. К. и В. К. срещу въззивното определение на Апелативен съд София /АС/ по ч.гр.д. №5028/15 г. С него след отмяна на първоинстанционното определение за оставяне без уважение на искането на жалбоподателите за допълване на определението за прекратяване на делото с присъждане на разноски за адв. възнаграждение, същото искане е оставено без разглеждане, като е прието, че то е за изменение на определението за прекратяване на делото в частта за разноските. За да иска изменение на определението в частта за разноските, страната следва да е представила списък по чл.80 ГПК, което не е сторила. Затова според АС искането й е недопустимо и не подлежи на разглеждане, съобр. указаното в ТР №6/13 г. на ОСГТК, т.9.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно определение и е допустима.
За допускане на обжалването частните жалбоподатели се позовават на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Намират, че по въпроса: допустимо ли е искане за допълване на решението / или определението/ в частта за разноските, когато не е представен списък на разноските по чл.80 ГПК в хипотеза, в която съдът не се е произнесъл по искането за разноски ?- въззивното определение противоречи на ТР №6/13 г., т.8 . Там е посочено, че липсата на представен списък по чл.80 ГПК в хипотеза, в която съдът не се е произнесъл по искането за разноски, не е основание да се откаже допълване на решението в тази част.
Соченото противоречие не се установява. Частните жалбоподатели като отв. по иска до постановяване на прекратителното определение на СГС не са поискали да им се присъдят сторените разноски нито в отговора на исковата молба, нито в становището си по искането на ищеца за прекратяване на производството. Не са представили и списък по чл.80 ГПК. Поради липса на искане, а не защото е пропуснал, първоинст. съд не се е произнесъл за разноските. Затова изводът на АС, че направеното в срока по чл.248, ал.1 ГПК искане всъщност е за изменение на определението за прекратяване на делото в частта за разноските, но е недопустимо, поради непредставяне на списък по чл.80 ГПК не противоречи на т.8 от ТР №6/13 г. и съответства на указаното в ТР №6/13 г., т.9, както и на приетото в цитираното от ответника по молбата опр. на ВКС, четвърто г.о. по гр.д. №1312/11 г.
Не е налице основание за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Апелативен съд София по ч.гр.д. №5028/15 г. от 22.03.16 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: