О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.416
гр.София, 06.10. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на първи октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 290/2009 година
Производството е по чл.232, ал.3 във вр. с чл.218в, ал.3, б.”а” ГПК/отм./ и § 2, ал.ал.12 и 13 от ПЗР на ГПК /ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год., изм. и до п., бр.50/ от 30.05.2008 год./.
Образувано е по частна жалба на И. Д. К. от гр. П. срещу определение № 150 от 22.04.2009 год. по гр.дело № 777/2008 год. на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане подадената молба за отмяна по чл.231, ал.1, б.”е” ГПК/отм./ на влязлото в сила решение № 41 от 14.04.2003 год. по гр.дело № 265/2002 год. на Пловдивския районен съд 17-ти гр.състав и е прекратено производството по делото. Поддържа се, че неправилно Върховният касационен съд, ІV г.о. приел, че атакуваното с молбата за отмяна решение е влязло в сила на 16.04.2006 год., вместо на 08.12.2006 год., когато е постановено определение № 406 от 08.12.2006 год. по ч.гр.дело № 347/2006 год. на ВКС, ІV г.о., с което е било оставено в сила определението от 12.05.2006 год. на Пловдивския окръжен съд за връщане на касационната жалба срещу въззивното решение № 559 от 15.03.2006 год. по гр.дело № 1796/2005 год.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира частната жалба за допустима като подадена в предвидения от закона срок, а разгледана по същество за неоснователна поради следните съображения:
С член 219, б.”б” ГПК/отм./, а понастоящем с чл.296, т.2 ГПК, са уредени няколко хипотези, при наличието на които влизат в сила решенията на съдилищата. Това са най-напред решенията, срещу които не е била подадена въззивна или касационна жалба или подадената жалба е била оттеглена. В първите два случая обжалваемото решение влиза в сила от деня, когато е изтекъл срокът за обжалване, без в този срок да е била подадена жалба. В последния случай решението влиза в сила от деня на влизане в сила на определението, с което делото е било прекратено. Влизането в сила на определението, с което се прекратява делото като момент на влизане в сила на решението, обаче се отнася не само до случаите на десезиране на съда с оттегляне на въззивната или касационната жалба, но и когато определението за прекратяване на делото или аналогичното разпореждане за връщане на жалбата като дефекта са постановени в резултат на непоправим или неотстранен техен порок.
В настоящия случай, срещу въззивното решение № 559 от 15.03.2006 год. по гр.дело № 1796/2005 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 41 от 14.04.2003 год. по гр.дело № 265/2002 год. на Пловдивския районен съд, е била подадена касационна жалба вх. № 8* от 23.03.2006 год., която с определение от 12.05.2006 год. е била върната от въззивния съд поради неотстраняване на констатираните нередовности на основание чл.218в, ал.3, б.”б” ГПК/отм./. Определението е било обжалвано пред Върховния касационен съд, ІV г.о. и е оставено в сила с определение № 406 от 08.12.2006 год. по ч.гр.дело № 347/2006 год. Следователно, въззивното решение е влязло в сила на 08.12.2006 год. – денят, в който е влязло в сила необжалваемото определение на Върховния касационен съд по повод проверката на редовността на касационната жалба. От този момент насетне е започнал да тече и предвидения в чл.232, ал.1 ГПК/отм./ тримесечен преклузивен срок за подаване на молба за отмяна на влязлото в сила решение. Доколкото основанието за отмяна по чл.231, ал.1, б.”е” ГПК/отм./, на което се позовава молителят/сега частен жалбоподател/, предшества влизането на въззивното решение в сила, а същият е взел участие в частното производство, като е обжалвал определението за връщане на касационната жалба, то моментът на узнаване на атакуваното с молбата за отмяна решение съвпада с деня, в който е влязло в сила определението на касационния съд – т.е. 08.12.2006 год. или с момента на влизане на решението на въззивния съд в сила.
Следователно, тримесечният срок по чл.232, ал.1 ГПК/отм./ е изтекъл още на 08.03.2007 год., а с това правото да се и ска отмяна на влязлото в сила решение е било преклудирано. Подадената едва на 07.12.2007 год. молба е просрочена и законосъобразно е оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея извънредно извънинстанционно производство е било прекратено. Без значение е, че към 07.12.2007 год. все още не е била изтекла една година от влизането на въззивното решение в сила, след като моментът на узнаване на решението от молителя е установен и тримесечният срок е изтекъл далече преди подаването на молбата за отмяна.
В обобщение, обжалваното определение е правилно и законосъобразно постановен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 150 от 22.04.2009 год. по гр.дело № 777/2008 год. на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: