О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 416
София, 09.06.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1669 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез юрисконсулт Х. К. срещу решение № 23/17.01.2014 г. на Пловдивски апелативен съд /ПАС/, втори търговски състав по в.т.д. № 1154/2013 г. /при допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива му по реда на чл.247 ГПК – р. № 117/02.04.2015 г./. С това решение след отмяна на отхвърлително решение на Пловдивски окръжен съд /ПОС/ е признато за установено по предявен от [фирма] иск по чл.422 ал.1 ГПК, че [фирма] му дължи сума в размер на 56843.88 лв. по извънсъдебна спогодба от 20.04.2011 г., за която е издадена заповед № 21/06.02.2012 г. за парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за недопустимост и неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва допускането на жалбата и същата по същество, по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Производството пред ПОС е образувано по иск с правно основание чл. 422 ГПК, с който [фирма] претендира да се признае за установено по отношение на него, че ответната страна – [фирма] му дължи по извънсъдебна спогодба от 20.04.2011 г. сума в размер на 56 843.88 лв., формирана както следва: главница в размер на 27 707.90 лв., предмет на фактура № 28/20.03.2008 г. на стойност 28 478 лв. за доставката на 49 100 кг. метални отпадъци; неустойка в размер на 27 707.90 лв., договорена между страните в т. 3, ал. 4 от подписаната между тях спогодба на 20.04.2011 г. и обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение, съгласно т.8 от цитираната спогодба, считано от 30.06.2011 г. до 28.12.2011 г. в размер на 1 428.08 лв. Искът е отхвърлен от ПОС, чието решение е отменено от ПАС и е постановено друго, уважаващо иска. ПАС е приел възражението на [фирма] за недопустимост на производството, поради отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение и обезсилен изпълнителен лист за неоснователно. ПАС е посочил, че предявяването на специалния установителен иск по чл.422 ал.1 вр. чл.415 ГПК предпоставя наличие на издадена в полза на заявителя-кредитор заповед за изпълнение, която е оспорена от длъжника с материално-правно възражение по чл.414 ал.1 от ГПК. Именно подаването на възражение, с което се оспорва вземането, поражда правен интерес за кредитора да предяви положителен установителен иск за установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на оспорваното вземане. Касае се за изрично предвиден от законодателя установителен иск и изрично уредена процедура по неговото прилагане, поради което ищецът не дължи обосноваване на правен интерес от провеждането му. Според ПАС разпореждането на заповедния съд за издаване на изпълнителен лист въз основа на заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК удостоверява само правото на принудително изпълнение на доказаното с изпълнителното основание /заповедта за изпълнение/ притежание или обезсилването на издаден изпълнителен лист по чл.418 ГПК, произтичащо от отмяна на допуснато незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение, не рефлектира върху правния интерес от установителния иск за вземането, предмет на издадената заповед. Според ПАС неправилно е и възражението за неоснователност на исковата претенция, поради нищожност на извънсъдебната спогодба. ПАС е изложил съображения, че спогодбата действително е подписана от П. Й., неразполагаща с представителна власт, но е налице потвърждаване на последиците й от търговеца [фирма] при хипотезата на чл.301 ТЗ. Основанията за този извод ПАС е намерил в извършения превод на сумата 2 229.50 лв. на 02.06.2011 г. от [фирма] на [фирма] – част от дължима цена по фактура № 28/20.03.2008 г., предмет на спогодбата. Доброволното превеждане на част от задължението от търговеца сочи на потвърждаване, а не на противопоставяне на спогодбата, сключена от негово име от лице без представителна власт. Възражението на ответника по чл.415 ГПК /01.03.2012 г./ касае издадената заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, но не е действие по противопоставяне на извършеното от лице без представителна власт с извънсъдебната спогодба. Освен това, според ПАС, от заключението на ССЕ пред ПОС е установено, че фактура № 28/20.03.2008 г. е осчетоводена своевременно в счетоводството на ответното акционерно дружество, доставените метални отпадъци са заприходени по надлежния ред, т.е. [фирма] е отразило задължението си в съответствие със ЗС, от което следва извод за признаване от страна на търговеца на задължението.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
В настоящия случай касаторът формулира следните въпроси: 1. „Допустимо ли е да се води установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК в случай че разпореждането за допускане на незабавно изпълнение е отменено?” Първият въпрос е обуславящ изхода на спора и е свързан с твърдяната от касатора недопустимост на въззивното решение, за която съдът следи служебно /т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Според настоящият състав на ВКС няма данни за вероятна недопустимост на въззивното решение във връзка с отмяната на разпореждането за допускане на незабавно изпълнение. Изложените от ПАС съображения за разрешението на този въпрос са съобразени със съдебната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК /р. № 152/15.11.2012 г. по т.д. № 1058/2011 г. на ІІ ТО и р. № 143/13.12.2013 г. по т.д. № 1132/2013 г. на І ТО/, поради което не е налице и допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 ГПК във връзка с разрешението на този въпрос. 2. „Нищожна ли е заповед за изпълнение при цена на иска (без обективно съединяване на искове) над 25 000 лева (двадесет и пет хиляди лева)?” Няма данни за вероятна нищожност на обжалваното решение с оглед разрешението и на този въпрос, тъй като в самия закон е изрично посочено, че при издаване заповед за изпълнение въз основа на документ /чл.417 ГПК/ е без значение размерът на вземането – чл.417 ал.1 ГПК. 3. „Допустимо ли е да се издаде заповед за незабавно изпълнение за дължими суми за неустойка по споразумение с нотариална заверка на подписите, които не са удостоверени със споразумение с нотариална заверка на подписите и не може да се обсъждат в производството по чл. 418 ГПК?” 4. „Допустимо ли е въззивният съд да се произнесе относно съществуването на вземането не по документа, с който е сезиран (в конкретния случай споразумение с нотариална заверка на подписите), а по фактура, която е осчетоводена в счетоводството на ответното дружество?” И двата въпроса са необуславящи изхода на спора, тъй като са некоректно поставени с оглед приетото от ПАС от фактическа и правна страна, че предмет на заповедта е споразумение с нотариално заверени подписи по уреждане правоотношенията между тях, в което страните са уговорили неустойка и обезщетение за забавено изпълнение на поетите задължения /т.3 и т.8/, посочена е процесната фактура, обсъждана от съда като плащане и осчетоводяване.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ПАС.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата направените и поискани разноски за настоящата инстанция в размер на 2210 лв. адвокатски хонорар /пълномощно, договор за правна помощ и съдействие и списък по чл.80 ГПК/.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 23/17.01.2014 г. на Пловдивски апелативен съд, втори търговски състав по в.т.д. № 1154/2013 г. /при допусната поправка на очевидна фактическа грешка в същото с решение № 117/02.04.2015 г./.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място], ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление в [населено място], кв. Индустриален, ул. Промишлена, административна сграда на [фирма] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК] със седелище и адрес на управление [населено място], [улица] съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 1 сумата от 2210 лв. /две хиляди двеста и десет лева/ адвокатски хонорар за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.