О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 416/2009
гр.София, 12.06.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на осми юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 2960/2008 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на „Б”А. , със седалище гр. П., срещу решение № 198/14.03.2008 год. по гр.дело № 127/2008 год. на Окръжен съд П.
Касаторът се позовава на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, защото съдът се е произнесъл по същественият материалноправен въпрос, че предявяване на иска по чл.200 КТ не се предпоставя от издаването на акт, или друг документ за установяване на трудова злополука, чието настъпване може и сам да констатира в съдебното производство, когато се установи нейния трудов характер. Този съществен въпрос според касатора е решен противоречиво от различни състави на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона. В подкрепа на твърденията си по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК касаторът цитира съдебна практика на състави на ВКС.
Касационният съд счита, че е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по следните съображения: създадената от съдебна практика на касационния съд, с редица съдебни актове, според които трудовата злополука, като основание за предявяване на иск за обезщетение се установява поначало по реда, предвиден в КСО – с декларация/чл.57 КСО/ и разпореждане на длъжностното лице в РУСО/чл.60 КСО/, търпи вече промяна и някои съдебни касационни състави приемат, че специалният административен ред за квалифициране на злополуката като трудова – чл.60 КСО е от значение за установяването и зачитането й при търсене на пенсионните и осигурителни последици от нея, вкл. в отношенията между осигурител и работодател, но не е задължителен по иска, с правно основание чл.200 КТ. В подкрепа на тази нова практика са решение № 993/05.11.2008 год. по гр.дело № 4279/2007 год. на ІІІ г.о., решение № 534/08.07.2005 год. по гр.дело № 81/2003 год. на ІІІ г.о. /на което се позовава и касаторът/, както и на други съдебни състави.
Наличието на противоречива практика на състави на ВКС по този съществен материалноправен въпрос е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, затова касационният съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 198/14.03.2008 год. по гр.дело № 127/2008 год. на Окръжен съд- П. , по касационната жалба на „Б”А. , със седалище гр. П., който следва да внесе държавна такса за касационното производство, в размер на 320/триста и двадесет/ лева, след което делото се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: