О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 416
гр.София, 23.04.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на шестнадесети април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д. № 571/ 2009 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Д. Х. Х. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 33/ 07.03.2008 г. по гр.д. № 1490/ 2007 г. С въззивното решение е отменено решение на Софийски градски съд по гр.д. № 11490/ 2007 г. в частта му, с която са уважени исковете, предявени от касатора против А. К. Б. общо за сумата 2 520 лв и в частта му, с която е отхвърлен предявения от А. Б. против касатора иск за заплащане на неустойка в размер 5 000 лв. След отмяна на първоинстанционното решение апелативният съд е решил спора по същество, като е отхвърлил предявените от Д. Х. против А. Б. искове за сумата общо от 2 520 лв и е уважил предявения от А. Б. против Д. Х. иск за сумата 5 000 лв. Оставено е в сила решението на първата инстанция в частта, в която е отхвърлен предявения от А. Б. против Д. Х. иск за заплащане на обезщетение за вреди в размер 5 000 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че обжалваното решение съдържа произнасяне по съществен материалноправен въпрос, което е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Става дума за въпроса дали при данните по делото касаторът Х. е в неизпълнение на задълженията да извърши ремонт на яхтата на А. Б. или обратно – последният неоправдано не е приел изработеното. Твърди се, че фактическите на изводи на съда в полза на първата от посочените алтернативи били направени в нарушение на правилата на ГПК, тъй като доказателствата били тълкувани превратно. На тези основания се иска допускане на касационно обжалване на решението.
Ответникът по касация – А. К. Б. – оспорва жалбата. Според него липсват на основания за допускане на касационно обжалване на решението и моли претенцията на жалбоподателя в тази насока да бъде отхвърлена.
Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – за неоснователно.
Не е посочен от касатора съществен материалноправен въпрос, по който въззивният съд да се е произнесъл и отговорът на който да е от значение за точното прилагане на закона. В обжалваното решение действително е прието от въззивния съд, че Д. Х. не е изпълнил задълженията си, поети с договора между него и А. Б. , да извърши ремонт на ветроходна яхта. Съответно отхвърлени са фактическите доводи на касатора, че ремонтът е извършен качествено и в срок и че възложителят е в забава да приеме резултата от изработеното. Само че установяването на фактите е дейност на съда по преценка на събраните доказателства, която не може да бъде контролирана в производството по чл.288 от ГПК. Произнасянето на съда по спорните факти само по себе си не е произнасяне по материалноправен или по процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК. И доколкото поставеният от касатора въпрос не е такъв на право, а е въпрос на фактическа обстановка, то същият не може да е сам по себе си основание за допускане на касационно обжалване. Ако за да приеме фактическата обстановка въззивният съд е обсъждал доказателствата и се е произнесъл неправилно по тяхната годност или допустимост, то тогава би могло да има произнасяне по съществен процесуален въпрос от значение за развитието на закона. Обаче такива твърдения касаторът изобщо не е релевирал. Твърденията, че от доказателствата по делото не следват фактите, приети с въззивното решение, не са такива по чл.280 от ГПК.
Поради това не са налице основания за допускане на касационното обжалване и искането в тази насока следва да бъде отклонено.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 33/ 07.03.2008 г. по гр.д. № 1490/ 2007 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: