О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 416
гр. София, 14.07.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на десети юли през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 280 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Я. В. от гр. Б., подписана и от процесуалния му представител адв. С срещу решение № 186 от 05.12.2008г. по в. гр. д. № 237/2008г. на Бургаски окръжен съд, граждански състав, с което е отменено решение № 1844/05.11.2007г. по гр. д. № 1901/2005г. на Районен съд Бургас, предявените от И. Я. В. от гр. Б. срещу Д. Л. С. от гр. Б. за заплащане на сумата от 10 000 лв., представляваща част от дължимата сума от 14 800 лв. по договор за поръчка на описани 8 броя леки автомобили, ведно със законната лихва върху сумата от предявяването на иска – 05.08.2005г. до окончателното изплащане на задължението са отхвърлени като неоснователни и ищецът е осъден да заплати на ответника сума в размер 1 080 лв. – разноски по делото.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдпроизводствените правила и е необосновано. Съгласно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с постоянната практика на ВАС, а именно по следните въпроси: за квалификацията и правното основание на предявения иск; изисква ли се форма за прехвърлянето на резултатите от изпълнителната сделка при договора за поръчка, респективно комисионния договор; задължен ли е довереникът/комисионерът да прехвърли собствеността на доставените от него по поръчка на доверителя/комитента движими вещи на последния. Поддържа становище, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на Бургаски окръжен съд и по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Ответникът Д. Л. С. от гр. Б. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като касаторът неправилно се позовава на практика на ВАС при наличието на постоянна практика на ВКС, не е посочил относимата противоречива съдебна практика, не е изложил аргументи защо счита, че поставените от него съществени въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 от ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е приел, че предявеният иск е с правно основание чл. 285 ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000 лв., представляваща част от дължимата сума 14 800 лв., съставляваща доставната стойност на закупени през 2000г. и доставени от Италия със средства на ищеца по поръчка на ответника 8 броя леки автомобили. Въз основа на двустранно подписания приемо-предавателен протокол от 07.08.2000г. решаващият съдебен състав е направил извод, че между страните е сключен договор за поръчка на 8 броя леки автомобили внос от Италия без упълномощаване. Въззивната инстанция е обсъдила представените фактура № 032/21.07.2000г. на „В” ООД /внос – износ/ с получател в Италия И. В. , митнически манифест, международна товарителница CMR, стокови разписки, административни документи за внос на автомобили от Е. „Д” за периода 01.06.2000г. – 31.12.2000г., договори за покупко-продажби на леки автомобили на трети лица, фактури за извършените продажби и е приела, че описаните в тези документи автомобили не могат да се съпоставят с автомобилите, описани в приемо-предавателния протокол, тъй като не са в достатъчна степен индивидуализирани.
Изложени са съображения, че отчетната сделка е следвало да бъде извършена при съблюдаване на изискванията за форма в Закона за движение по пътищата – с писмен договор с нотариално заверени подписи и това не е направено от ищцовата страна.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.
Доводът на касатора, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е неоснователен. Критерият за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК се отнася до хипотезата, когато правният въпрос от значение за спора в обжалваното въззивно решение е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Посочената разпоредба включва трайната, непротиворечива практика, създадена с решенията на отделните състави на ВС и ВКС, тълкувателните решения на Общите събрания и на Пленума на ВС и ВКС, постановени при действието на ЗУС /отм./ и ЗСВ, но не и практиката на административните съдилища и ВАС. Поради това е неоснователен доводът, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВАС.
Въпросът за предмета на делото, квалификацията и правното основание на предявения иск не е решен в противоречие с практиката на ВКС, съгласно която правното основание на иска се определя от съда въз основа на твърдените от ищеца факти и обстоятелства и заявеното искане, петитума на исковата молба.. В конкретния случай ищецът в исковата молба излага твърдения, че през 2000г. по поръчка на ответника Д е закупил със свои средства и му доставил от Италия 8 бр. леки автомобили с посочени марка, модел, година на производство, цвят и стойност, а ответникът не е заплатил стойността на автомобилите. Впоследствие в хода на първоинстанционното и въззивното производство поддържа становище, че между страните е налице договор за поръчка, по който ищецът е изпълнил задължението си да закупи от Италия процесните леки автомобили и да ги предаде на ответника, като между страните няма договор за продажба, няма уговорка ищецът да продаде на ответника автомобилите. При така изложените факти, обстоятелства и твърдения правилно въззивният съд е посочил правната квалификация на предявения иск по чл. 285 ЗЗД.
Въпросите дали се изисква форма за прехвърлянето на резултатите от изпълнителната сделка при договора за поръчка, респективно комисионния договор, и задължен ли е довереникът/комисионерът да прехвърли собствеността на доставените от него по поръчка на доверителя/комитента движими вещи на последния също не са решени в противоречие с практиката на ВКС. Формираната по договора за поръчка и комисионния договор съдебна практика е в смисъл, че довереникът, респективно комисионерът е длъжен да даде отчет на доверителя, комитента за извършената работа и да му прехвърли резултатите от нея. Видът на отчетната сделка зависи от характера на възложеното правно действие, което е съобразено от въззивната инстанция. В настоящия случай ответникът е възложил на ищеца да достави от Италия осем броя леки автомобили, но отчетната сделка не е извършена. Приемо-предавателният протокол е опроверган с всички останали представени и обсъдени от въззивния съд писмени и гласни доказателства. Леките автомобили не са предадени на ответника, а на Е. „Д”, който е получател на стоката по международната товарителния и е вносител на автомобилите. Поради това оветникът не дължи заплащане на тяхната стойност на ищцовата страна.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Критерият за допускане на касационно обжалване на основание посочената правна норма се отнася до хипотезата, когато материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за решаването на спора е решаван противоречиво от съдилищата. Разпоредбата визира влезли в сила противоречиви решения по идентичен материалноправен или процесуалноправен въпрос на различни съдилища, включително и на отделни състави на ВКС. Касаторът не е посочил и не е представил съдебни решения, установяващи противоречива съдебна практика по правните въпроси, които са от значение за разрешаването на настоящия правен спор.
Релевираният довод, че следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, е неоснователен. Точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай. Въпросът за квалификацията и правното основание на предявения иск е конкретен за всеки отделен случай, а по отношение на тяхното определяне и задължението на съда да посочи правното основание на предявения иск въз основа на твърдените от ищеца факти и обстоятелства и заявеното искане има формирана постоянна съдебна практика, която не се налага да бъде променяна. Въпросите дали се изисква форма за прехвърлянето на резултатите от изпълнителната сделка при договора за поръчка, респективно комисионния договор, и задължен ли е довереникът/комисионерът да прехвърли собствеността на доставените от него по поръчка на доверителя/комитента движими вещи на последния са конкретни за всеки отделен случай и видът на отчетната сделка зависи от характера на възложеното правно действие. Поради това тези въпроси не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Варненски окръжен съд. Разноски на страните не се присъждат с оглед изхода на спора и предвид факта, че ответникът не е поискал заплащане и не е направил разноски за касационното производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 186 от 05.12.2008г. по в. гр. д. № 237/2008г. на Бургаски окръжен съд, граждански състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.