О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 417
гр.София, 01.10.2008г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември, две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЖИВА ДЕКОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 2736 описа за 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.280,ал.1, т.1 и 3 ГПК.
Обжалвано е решение от 16.04.2008г. по гр.д. № 190 / 2008г., с което П. окръжен съд, като е оставил в сила решение от 10.12.2007г. по гр.д. №539/2005г. на В. районен съд, е отхвърлил иска на Д. Г. К. и И. Г. С. срещу държавата, представлявана от О. управител на О. П. , за осъждане на последната да им предаде собствеността върху ливада от 3 540кв.м, в землището на с. Л., местността Ю. на основание чл.108 ЗС.
Жалбоподателите Д. Г. К. и И. Г. С. поддържат, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е разрешен от съда в противоречие с трайната практика на ВКС.
Молят да бъде допуснато касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Върховния касационен съд, състав на първо г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 и 3 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Жалбоподателите Д. Г. К. и И. Г. С. са предявили иск срещу държавата, представлявана от О. управител на О. П. за осъждане на последната да им предаде собствеността върху ливада от 3 540кв.м,в землището на с. Л., местността Ю. на основание чл.108 ЗС. В хода на производството като ответник по иска е конституирано и “А”АД. С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е приел, че ищците на са собственици на спорния имот, тъй като не е налице хипотезата на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ. Изложил е съображения, за това че държавата е отчуждила законно имота, предмет на спора с Указ от 1924г., като е бил предоставен за научни цели на лесовъден фактултет на Софийски университет, а по планове от 1967г. и 1993г. е попаднал в п.І – отреден за лятна колония на ІІІ М. гимназия и по късно за средношколски лагер и почивна станция, които мероприятия са осъществени. При тези данни съдът е приел, че праводателката на ищците М. Х. не е могла да придобие същия имот по силата на извършена през 1946г. делба, а последният правомерно е бил включен в капитала на държавна фирма “И” гр. Б., чийто правоприемник е ответникът по иска и по жалбата “А” ЕООД.
В приложение към касационната жалба жалбоподателите са изложили съображения за това, че следва да бъде допуснато касационното обжалване на въззивното решение, тъй като съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, като го е разрешил в противоречие с практиката на ВКС относно тълкуването на понятието „незаконно отнемане” на имот от държавата. Приложили са и решение №1653/02.02.1999г.-ІVг.о. на ВКС, в което според тях е дадено обратното разрешение на въпроса и е даден отговор кога одържавяването на имота следва да се приеме за незаконно, за да може собствеността да се възстанови на бившите собственици.
С оглед на изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во г.о. намира, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение. Въззивният съд действително се е произнесъл в решението си по съществен материалноправен въпрос, но в съответствие с практиката на ВКС. Представеното решение на състав на ВКС сочи, че и касационният съд в практиката си приема, че при положение, че не са били проведени отчуждавания на имота във връзка с мероприятията, за които е бил отреден и е незаконно отнет от неговите собственици без осъществяване на изрично отчуждително производство, собствеността върху него не преминава към държавата и съответно собствеността върху същия подлежи на възстановяването. Даденото от съда разрешение в обжалваното решение е постановено в съответствие с тази практика, тъй като в конкретния случай именно изводът за законността на отчуждаването на имота е направен от съда поради установените факти, че е проведено надлежно отчуждително производство и са реализирани мероприятията, за които е отчужден имота. Липсата на противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС обуславя недопустимост на касационното обжалване при условията н чл.280, ал.1,т.1 ГПК.
Не е налице и релевираното второ основание за допустимост на касационното обжалване – по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като въззивното решение е постановено при точното прилагане на закона и не е от значение за развитието на правото. В случая не е налице неправилна практика по приложение на закона, която да се налага да бъде променена в резултата на промяна в правната система и правните възгледи, за да се утвърди нова практика.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК на решение от 16.04.2008г. по гр.д. № 190 / 2008г. на П. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: