О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 417
гр.София, 01.07.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и девети юни две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 366/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 от ГПК.
Образувано е частна жалба на Д. Н. У. срещу определение на Бургаски окръжен съд № 873 от 06.04.2011 г. по гр.д.№ 424/ 2011 г., с което е оставена без разглеждане частната й жалба срещу определение на Царевски районен съд от 06.01.2011 г. по гр.д.№ 56/ 2010 г. С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото по предявения от [община] против жалбоподателката иск по чл.108 от ЗС за предаване на У. ІІ, кв.36г по ПУП на [населено място] и построената в него сграда.
В частната жалба са изложени твърдения, че законът урежда обжалваемост на прекратителните определения на съда по отношение и на двете страни по делото. Неправилно окръжният съд счел, че това определение има интерес да обжалва единствено ищеца. Като ответник по делото, жалбоподателката е заявила възражения за подобрения и право на задържане, което обосновава интересът й от обжалване. Такъв интерес обосновава и с факта, че определението е недопустимо, като постановено от съд, на който делото е родово неподсъдно. Искът за собственост според жалбоподателката е с цена над 50 000 лв и районният съд не е бил компетентен да прекратява производството по него. Моли определението, с което молбата й е оставена без разглеждане, да бъде отменено и делото да бъде върнато на окръжния съд за произнасяне по същество.
Ответникът по частната жалба – [община] – не взема становище.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима, обаче разгледана по същество, същата се явява неоснователна.
Делото е образувано по искова молба на [община] срещу Д. Н. У., предявени са установителен иск за нищожност на правна сделка, осъдителен иск за връщане на предаденото по нищожната сделка и ревандикационен иск. С обжалваното пред окръжния съд определение първата инстанция е прекратила производството по иска за собственост поради това, че в дадения срок не са отстранени нередовностите на исковата молба в тази част (не е внесена дължимата държавна такса). Това определение подлежи на обжалване като прекратяващо производството по делото, но само от ищеца. Неоснователни са доводите на жалбоподателката, че законът урежда обжалваемост на определението без да прави разлика между двете страни по делото. Законодателната логика очевидно е обратна, тъй като редовността на исковата молба се проверява без да се вземе становището на ответника по иска. Това съдът е длъжен да извърши служебно (чл.129 ал.1 от ГПК) и да вземе мерки за отстраняване на нередовностите, които констатира (чл.129 ал.2 от ГПК). Когато нередовностите не бъдат отстранени в срок, молбата се връща, а ако нередовностите касаят само някой от исковете, връщането се постановява в тази част. Няма значение как точно е формулиран диспозитивът на първоинстанционния съдебния акт – когато същият е постановен на основание неотстранени нередовности на исковата молба, той може да бъде атакуван само при условията на чл.129 ал.3 от ГПК. Легитимиран е единствено ищеца – ответникът нито се уведомява за постановения акт, нито му се връчва препис от частната жалба. Това е принципното положение и то не се може да бъде друго в случаите, когато нередовностите на исковата молба са забелязани по време на производството. В този случай се постъпва „по същия начин” – чл.129 ал.4 от ГПК. Няма значение дали актът е издаден от родово компетентен съд. Щом се касае за връщане на искова молба, постановено на основание чл.129 ал.3 от ГПК, право да сезира горната инстанция с искане за отмяната му, има само ищецът. Определението на окръжния съд, в което са направени същите правни изводи, е законосъобразно, а жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението на Бургаски окръжен съд № 873 от 06.04.2011 г. по гр.д.№ 424/ 2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: