О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 417
София, 01.07.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 28 юни две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 2072 /2016 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от С. М. Д. против решение № 2162/30.12.2015г. по гр.д.№ 1700/2015г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 49/19.02.2015г. по гр.д.№ 62/2008г. на РС-Провадия в обжалваната му част, с която е признато за установено по отношение на касатора, че ищците Д. А. Т., Г. Я. Т. А. А. Й. и Я. А. А. са собственици на недвижим имот в землището на [населено място], [община] с предназначение „друга селищна територия” с площ 1,168 дка в м. „Папаз кору”, съставляващ имот № 101010, ведно с построената в имота жилищна сграда, придобит на основание земеделска реституция с решение № ВС 27 / 28.11.2006г. на ОСЗГ-П. и касатора е осъден да отстъпи владението върху този имот.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – ЗСПЗЗ и правилата за придобивната давност, за допуснати съществени процесуални нарушения на нормата на чл. 17, ал.2 ГПК и за необоснованост на изводите, че процесния имот е реституиран на ищците.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата са формулирани следните правни въпроси: 1 противопоставимо ли е решението на съда по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ на трети лица, които не са участвали в производството по този иск и в административното производство пред ПК, респективно пред ОСЗГ. По този въпрос се твърди противоречие с Р № 88/09.03.2012г. по гр.д.№ 1131/2011г. на ВКС ІІ гр.о. Р № 298/25.03.2014г. по гр.д.№ 3296/2013г. на ВКС І гр.о. и Р № 67/10.04.2014г. по гр.д.№ 5615/2013г. І гр.о. Втория въпрос, по който се твърди противоречие с ТР № 9/2012г. на ОСГК е може ли ответникът да прави възражение относно правото на собственост на наследодателя на ищците към момента на образуване на ТКЗС, или че имота не е идентичен, ако е купил процесния имот от ТКЗС и го е застроил.
Ответниците по касация не вземат становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По предявеният иск е установено следното:
Ищците Д. А. Т., Г. Я. Т. А. А. Й. и Я. А. А. на наследници на А. Т. попов, починал на 07.01.1975г. Той е купил от М. П. М. с предварителен договор от 19.09.1950 г. дворно место от два дка, съставляващо имот 25, за който е отреден парцел ІІ от кв. 33 в [населено място]. Според СТЕ, имота по този договор е напълно идентичен с имот 101010 и частично с имот 101009. Тъй като с този договор не се прехвърля собствеността, обещателя е се е съгласил с нотариално заверена декларация от същата дата „купувача” А. Т. да изгради сграда върху същия имот. Договорът е декларацията имат достоверна дата. Искане за възстановяване на този имот са заявили наследниците на А. Т. по т.4 от заявлението. Въпреки това за същият имот са предявили и иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ и с решение № 259/01.09.2006г. по гр.д.№ 259/2006г. на РС-Провадия иска е уважен. В изпълнение на съдебното решение е издадено Р № ВС-27/28.11.2006г. на ОСЗГ. Съседният от изток имот също е възстановен на ищците с решение № 25112А/17.01.2005г. след успешно проведен иск по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ по гр.д.№ 322/2001г., по което е постановено решение № 25112А/18.02.2002г.
Имот № 25 е бил записан по разписния лист към 1936 г. на М. И., на М. П. М. /обещател по предварителния договор/. С предварителен договор от 08.03.1965г. ТКЗС продава на М. Д. Д. две съседни места от 1,9 дка, съставляващо имот 24 от кв. 33 и имот 25 от 2,1 дка , втория бивша собственост на М. П. М.. С протокол № 6/08.04.1965г. сключването на този договор е утвърдено от УС на ТКЗС. С н.а. № 116/26.03.1965г. ТКЗС продава на М. Д. Д. дворно место от три дка извън регулацията при съседи, между които от запад А. Т.. На купувача М. Д. е издадено строително разрешение през 1965 г. за изграждане на лятна кухня и протокол за строителна линия от 28.04.1965г. Той е направил и водоснабдяване на имота по проект и е плащал данъците за него. Към настоящия момент в дворното место е изградена и жилищна сграда освен лятна кухня. С н.а. № 59/12.02.1975г. М. Д. е дарил дъщеря си З. и сина си С. с по един декар от целия имот от три декара.
Въззивният съд е приел, че. имота е реституиран на ищците на основание съдебна процедура по ЗСПЗЗ поради което не може да се извършва косвен съдебен контрол за законосъобразност макар в административното производство да не е участвал ответника /сега касатор/, че на основание чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ, тъй като имота е продаден на наследодателя на ответника от ТКЗС, той подлежи на реституция и ответника не може да се позове на давност. За последния извод, съдът се е позовал и на ТР № 9/2012 г. на ОСГК на ВКС, с което е прието, че възражения, че наследодателя не е бил собственик към момента на колективизацията, и че имота не е идентичен на възстановения не могат да се правят, ако ответника по предявен иск по чл. 108 ЗС, основан на земеделска реституция не може да противопостави самостоятелни права. Прието е, че ответниците не могат да противопоставят права, изключващи реституцията, а след възстановяване на собствеността през 2006 г. до предявяване на иска на 27.02.2008г. не е изтекъл изисщкуемият се от съда десетгодишен срок.
Първиян поставен въпрос: противопоставимо ли е решението на съда по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ на трети лица, които не са участвали в производството по този иск и в административното производство пред ПК, респективно пред ОСЗГ е относим към изводите на въззивния съд, с които е обосновано уважаването на иска По този въпрос с Р № 88/09.03.2012г. по гр.д.№ 1131/2011г. на ВКС ІІ гр.о. се приема, че третите лица, които не са страни в админисративното производство по възстановяване на собствеността могат да оспорват материално правните предпоставки за настъпване на реституционния ефект. С Р № 298/25.03.2014г. по гр.д.№ 3296/2013г. на ВКС І гр.о. е прието, че когато административния акт е бил предмет на пряк съдебен контрол, гражданския съд може да се произнася инцидентно по неговата валидност и материална законосъобразност само когато този акт се противопоставя на трети лица, които не са били страни и не са правоприемници на срани в съдебното производство по оспорването му. На тези трети лица административния акт е непротивопоставим. В същия смисъл е и Р № 67/10.04.2014г. по гр.д.№ 5615/2013г. І гр.о. В настоящия случай първоначално е постановено решение по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ, в което не е участвал касатора, а въз основа на него е постановено решение на ОСЗГ, като и в производството по издаване на това решение не е участвал касатора. Тъй като въззивния съд не е отчел тази съдебна практика и приложението й към процесния казус, следва да се допусне касационно обжалване по този въпрос на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК.
Вторият въпрос е може ли ответникът да прави възражение относно правото на собственост на наследодателя на ищците към момента на образуване на ТКЗС, или че имота не е идентичен, ако е купил процесния имот от ТКЗС и го е застроил. Той е изведен от мотивите на решението, с което иска е отхвърлен, поради което е относим към изхода от спора.
С ТР № 6/2006г. се прие, че текстът на чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ се отнася за всякакви актове, с които е предоставено правото на собственост от ТКЗС на трети лица и че текста се отнася практически за незастроени имоти, тъй като ако са застроени ще се прилага чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ, или чл. 10б ЗСПЗЗ. С Р № 285/02.03.2013 г. по гр.д.№ 4/2011г. на І гр.о. е прието, че предвиденото в текста изключение се отнася за хипотезите, когато имота е застроен със законно построена сграда, което по чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ изключва реституцията. Същото се отнася и ако върху имота е реализирано обществено мероприятие, което изключва реституцията независимо дали е изградено законно. В този смисъл са и Р № 26/30.04.2014 г. по гр.д.№ 4341/2013 ІІ гр.о. и Р № 161/29.07.2014 г. по гр.д.№ 1653/13 І гр.о. Възможността ищеца да противопостави права по чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ обуславя и приложението на ТР № 9/32012г. на ОСГК на ВКС. Поради това, че с въззивното решение е прието, че ответника не може да прави никакви възражения против реституцията на процесния имот, което е в противоречие с цитираната съдебна практика, следва да се допусне касационно обжалване и по този въпрос на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2162/30.12.2015г. по гр.д.№ 1700/2015г. на Варненски окръжен съд по касационна жалба, подадена от С. М. Д..
Указва на касатора да внесе държавна такса за разглеждане на касационата жалба по същество в размер на 25 лв. в едноседмичен срок от съобщението и да представят квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: