3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 417
София, 10.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на девети април през две хиляди и дeветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 837 по описа за 2019 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по повод подадена касационна жалба от Апелативна прокуратура – Б. срещу решение № 52 от 28.09.18г. по в.гр.дело № 164/18г. на Бургаския апелативен съд в частта, с което е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан, на ищеца М. М. от ФР Германия, в размер на 30 000 лв,ведно със законната лихва,считано от 1.06.16г.до окончателното изплащане.
Касаторът сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за приложението на чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението.Сочи и основанието по чл.280 ал.2 ГПК – очевидна неправилност на решението.
Ответникът по жалбата не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема следното:
В разглеждания случай не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.Посоченият от касатора въпрос е разрешен в съответствие със задължителната практика на ВКС,в т.ч.ТР № 3/04.на ОСГК на ВКС,тъй като при подлежащите на обезщетяване вреди и размера на обезщетението съдът е спазил изискването да подходи конкретно съобразно установените факти по делото.В случая е установено,че ищецът е бил обект на наказателно преследване, продължило осем години и шест месеца. С постановление от 12.02.07г. М. М. е привлечен като обвиняем за извършено в съучастие продължавано престъпление по чл.195 ал.2 вр.ал.1 т.2,4 и 5 НК – кражба на два танка.До 27.12.2007г.е търпял мярка за неотклонение „задържане под стража”, променена впоследствие в „парична гаранция” от 5000 лв, като с постановление от 20.12.17г.е наложена и забрана да напуска пределите на РБългария.Поради нарушаване на мярката и забраната, с постановление от 14.03.08г.М. е задържан в Германия паричната гаранция е отнета в полза на държавата.В периода 25.04.- 23.06.08г.М. е задържан в Германия по европейска заповед за арест и искане за екстрадиция, отказана от германския съд.По внесен обвинителен акт е образувано нохд № 65/08г.на Сливенския военен съд, като постановената по отношение на М. осъдителна присъда, с наложено наказание от три години лишаване от свобода, отложено при условията на чл.66 НК,е отменена от Софийския военно-апелативен съд и делото е върнато на прокуратурата.По новия обвинителен акт е образувано нохд № 5/2013г.на Военно окръжен съд- С.,приключило с оправдателна присъда,влязла в сила на 1.06.16г.с окончателно решение на Върховния касационен съд.От показанията на св.А. П. са установени претърпените от ищеца морални болки и страдания по повод наказателното производство
При определяне размера на обезщетението въззивният съд е взел предвид значителната продължителност на наказателното производство, възрастта на пострадалия – 67г.,характера на причиненото увреждане, изразяващо се в стрес, унижение, страх от евентуално осъждане, вида,обема и интензитета на настъпилите вреди, вида и тежестта на вмененото деяние, което съставлява тежко умишлено престъпление,задържането под стража за две седмици.Отчетено е също,че не се установява влошаване на здравословното му състояние в резултат на наказателния процес,както и че не е доказана причинно-следствена връзка с настъпилата раздяла със съпругата му.Прието е за основателно направеното от Прокуратурата възражение за съпричиняване по чл.5 ал.2 ЗОДОВ за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди – ищецът се е отклонил от адреса в [населено място],който е посочил в досъдебното производство и е напуснал страната въпреки забраната,което е станало причина за издирването му и издаване на европейска заповед за арест и екстрадикция.При тези данни въззивният съд е приел,че следва да определи обезщетение в размер на 35 000 лв,което следва да бъде намалено при условията на чл.5 ал.2 ЗОДВ с 5000 лв,и съответно е присъдил сумата 30 000 лв. В утвърдената съдебна практика се приема,че справедливото обезщетяване,каквото изисква чл.52 от ЗЗД,на всички неимуществени вреди,означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията,на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно,а не по общи критерии.Пострадалото лице следва,както изисква закона,да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер и той е различен за всеки отделен случай.В този смисъл са решение № 407 от 26.05.10г.,по гр.дело № 1273/09г.на ВКС,ІІІ г.о.,решение № 708 от 14.01.11г.по гр.дело № 1389/09г.на ВКС,ІV г.о., и др.,постановени по реда на чл.290 ГПК,в които е даден отговор на въпроса относно съдържанието на понятието”справедливост” като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди.Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост.
Върховният касационен съд намира,че релевираното от касатора основание по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК за допускане на касационното обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение не се установява. Очевидно неправилен е съдебният акт при допуснати от съда нарушения, при които законът е приложен в неговия противоположен смисъл,т.е.съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, извън формиране на вътрешното убеждение, гарантиращи обективно и безпристрастно, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, както и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая нито служебно, нито с оглед изтъкнатите в касационната жалба пороци на въззивното решение, не може да се обоснове наличието на очевидна неправилност,която е обусловена от видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 52 от 28.09.18г.по в.гр.дело № 164/18г.на Бургаския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.