– 4 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 417
гр. София 11.09.2017 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 12.04.2017 (дванадесети април две хиляди и седемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 1392 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 320/19.01.2017 година, подадена от Н. К. К. , срещу определение № 774/27.12.2016 година на Апелативен съд Варна, постановено по ч. гр. д. № 634/2016 година.
С подадената от Н. К. К. частна жалба определението на Апелативен съд Варна се оспорва в частта му, с която е оставена без разглеждане подадената от него срещу определение № 2601/31.10.2016 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, VІ-ти състав, постановено по гр. д. № 39/2013 година частна жалба с вх. № 32 315/22.11.2016 година. Излагат се доводи, че определението в обжалваната му част е постановено при нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което от своя страна е довело до неговата необоснованост. Направено е искане определението да бъде отменено в обжалваната му част и делото да бъде върнато на Апелативен съд Варна за разглеждане на подадената срещу определение № 2601/31.10.2016 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, VІ-ти състав, постановено по гр. д. № 39/2013 година частна жалба с вх. № 32 315/22.11.2016 година по същество.
Ответникът по частната жалба [фирма] [населено място] е подал отговор, с вх. № 1333/06.03.2017 година, на частната жалба, с който е изразил становище, че тя е неоснователна и като такава трябва да бъде оставена без уважение, а определението на Апелативен съд Варна да бъде потвърдено в обжалваната с нея част. Такова становище в отговора си на частната жалба с вх. № 1497/13.03.2017 година е изразил и другия ответник по жалбата Д. С. А..
Останалите страни в производството Т. К. В. и [фирма] в несъстоятелност [населено място] не са изразили становище по подадената от Н. К. К. частна жалба.
Н. К. К. е бил уведомен за обжалваното определение на 10.01.2016 година, а подадената от него частна жалба е с вх. № 320/19.01.2017 година, като е подадена по пощата на 17.01.2017 година. С оглед на това и предвид разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Частната жалба е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното определение съставът на Апелативен съд Варна е оставил без разглеждане подадената от Н. К. К. и Т. К. В. частна жалба с вх. № 32 315/22.11.2016 година срещу определение № 2601/31.10.2016 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, VІ-ти състав, постановено по гр. д. № 39/2013 година в частта му, с която първоинстанционният съд е прекратил производството по предявените от [фирма] в несъстоятелност [населено място] искове за признаване за установено по отношение на Д. С. А., че упълномощителната сделка, обективирана в пълномощно от 10.12.20007 година, с което Т. К. В., в качеството си на управител, е упълномощила Д. С. А. да се разпорежда с недвижим имот, съставляващ У.-**** в кв. 20 по плана на З., [населено място], е нищожна, на основание чл. 26, ал. 2 във връзка с чл. 44 от ЗЗД; за признаване за установено по отношение на Д. С. А., че договора за покупко-продажба с който Д. С. А.., действайки като представител на управителя на [фирма] [населено място], е продал гореописания недвижим имот на себе си, е недействителен като сключен от лице без представителна власт, на основание чл. 42 във връзка с чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, както и по искът на [фирма] в несъстоятелност [населено място] срещу [фирма] [населено място] по чл. 108 от ЗС за предаване на владението върху имота. За да постанови определението си съставът на Апелативен съд Варна е приел, че частната жалба е недопустима, тъй като жалбоподателите са обжалвали прекратяването по исковете на друго лице [фирма] в несъстоятелност [населено място], поради което за тях липсвал правен интерес от обжалването му. С право на жалба срещу определение № 2601/31.10.2016 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, VІ-ти състав, постановено по гр. д. № 39/2013 година в тази му част разполагало [фирма] в несъстоятелност [населено място], като по делото липсвали данни то да е било надлежно уведомено за първоинстанционното определение.
В тази връзка съставът на Апелативен съд Варна не е взел предвид, че както Т. К. В., така и Н. К. К. са били съдружници във [фирма] т [населено място], което е било собственик на спорния недвижим имот. С пълномощно, за което по надлежния ред е установено, че е неистински документ, Д. С. А., действайки като пълномощник на дружеството е продал имота сам на себе си. Почти едновременно това е подал заявление за вписване на промени в търговския регистър по партидата на [фирма] [населено място], вследствие на което е вписано прехвърлянето на притежаваните от Т. К. В. и Н. К. К. дялове от капитала на дружеството, като същите са заличени като съдружници и на тяхно място като едноличен собственик на капитала и управител е вписан Д. С. А., като е променено и седалището и адреса на управление на дружеството. С решение № 869/24.03.2013 година на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 5-ти състав, постановено по т. д. № 3458/2012 година по реда на чл. 29 от ЗТР е признато, че така вписаните обстоятелства не са се осъществили. С предявяването на иска по чл. 29 от ЗТР Т. К. В., така и Н. К. К. са целели да защитят членствените си права в [фирма] [населено място]. На 07.01.2013 година те са подали в Окръжен съд Варна искова молба, въз основа на която е образувано производството по гр. д. № 39/2013 година. В същата те са обосновали правния интерес на [фирма] [населено място] от предявяване на исковете, а обстоятелството, че тези искове се предявяват от тях е обосновано с това, че те са били съдружници в дружеството и с наличието на висящото съдебно производство по чл. 29 от ЗТР. Изрично е посочено, че те предявяват исковете както от свое име така и от името на [фирма] [населено място]. С влязло в сила определение № 63/26.01.2016 година на Апелативен съд Варна, постановено по в. ч. гр. д. № 652/2015 година е било потвърдено определение № 2748/28.07.2015 година на Окръжен съд Варна, постановено по гр.д. № 39/2013 година в частта му, с която е прекратено производството по делото по исковете на Т. К. В. и Н. К. К. по чл. 108 от ЗС срещу [фирма] [населено място]. Със същото въззивно определение е отменено първоинстанционното такова в частта, с която е било прекратено производството по делото по иска по чл. 108 от ЗС на [фирма] в несъстоятелност [населено място] срещу [фирма] [населено място] и делото е върнато на Варненския окръжен съд за продължаване на производството по този иск. Предвид на това и тъй като Т. К. В. и Н. К. К., още от самото начало, са предявили исковете не само от собствено име, но и от името на [фирма] [населено място], извършените от тях процесуални действия, след посоченото частично прекратяване трябва да се третират като такива от името и за сметка на дружеството. С оглед на това с подадената от тях срещу определение № 2601/31.10.2016 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, VІ-ти състав, постановено по гр. д. № 39/2013 година частна жалба с вх. № 32 315/22.11.2016 година, в частта й, която е оставена без разглеждане, те не са упражнили собствени права, както е прието от състава на Апелативен съд Варна, а такива на [фирма] в несъстоятелност [населено място]. Това дружество, както е прието от състава на Апелативен съд Варна има интерес от така предявените искове, поради което частната жалба не е могла да бъде оставена без разглеждане на посоченото от въззивния съд основание. В този случай, ако въззивният съд счете, че жалбоподателите не са обосновали възможността си да действат от името и за сметка на дружеството трябва, съгласно разпоредбата на чл. 101 от ГПК, да предприеме действия за установяването дали такава възможност съществува или не като ако приеме второто то би следвало да укаже на [фирма] в несъстоятелност [населено място] дали потвърждава извършените от негово име действия. Едва след извършването на тези процесуални действия въззивният съд е могъл да прецени дали подадената от Т. К. В. и Н. К. К. частна жалба с вх. № 32 315/22.11.2016 година е допустима в спорната й част или не.
С оглед на това определение № 774/27.12.2016 година на Апелативен съд Варна, постановено по ч. гр. д. № 634/2016 година трябва да бъде отменено в обжалваната му част и делото да бъде върнато на Апелативен съд Варна за разглеждането й, съобразно дадените в мотивите указания.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА определение № 774/27.12.2016 година на Апелативен съд Варна, постановено по ч. гр. д. № 634/2016 година, в частта му, с която е оставена без разглеждане подадената от Н. К. К. от [населено място], [улица], с Е. [ЕГН] срещу определение № 2601/31.10.2016 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, VІ-ти състав, постановено по гр. д. № 39/2013 година частна жалба с вх. № 32 315/22.11.2016 година като ВРЪЩА делото на Апелативен съд Варна за разглеждането й, съобразно дадените в мотивите на настоящето определение указания.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.