О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 417
гр.София 12.12.2008 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Пето гражданско отделение в закрито заседание на осми декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
ч.пр.гражданско дело № 1596/2008 година
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частната жалба на С. С. П. от гр. Р. срещу определение № 582 от 10.03.2008 год. по гр.дело № 162/2008 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 159/09.11.2007 год. в частта, имаща характер на определение, като е оставен без разглеждане искът по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, поради неговата недопустимост за възстановяване на право на собственост върху нива от 3 дка в м.”Р” и нива от 4.2 дка в м.”Ч”. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, затова се настоява за отмяната му. Като основания за допускане до касационно обжалване жалбоподателят е посочил разпоредбата на чл.280, т.1 и т.3 ГПК, позовавайки се на съдебна практика.
Въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, приемайки недопустимост на предявения установителен иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, с оглед на съществуващата процесуална пречка, тъй като ищецът е заявил вече претенцията си за възстановяване на правото върху земеделските земи, съгласно молба до ПК-гр. Раковски, с вх. № 242/28.11.1997 год.
В този смисъл приложените решения на ВКС на РБ от жалбоподателя в настоящето производство не сочат на противоречива практика, относно изискванията и приложението на чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, която разпоредба поставя условие за предявяване на установителния иск, а именно – отсъствие на заявена претенция до органа на поземлената собственост, единствено компетентният орган да се произнесе за правото на възстановяване върху земеделска земя. Цитираните от жалбоподателя решения на ВКС на РБ са неотносими към предявения иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, защото касаят съществен материалноправен въпрос, по който съдилищата са се произнесли по съществото на спора, но по един допустим иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ. Постоянната и единна практика обаче на касационният съд, че искът по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ е допустим, само, ако правоимащият не е заявил за възстановяване правото си пред поземлената комисия, съществува и към настоящия момент и не е променена, съобразявайки се и с изискванията на правната норма, която с оглед на това не се нуждае от тълкуване, поради последователната и непротиворечива съдебна практика.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, намира, че не са налице основания за допускане на частната касационна жалба до касационно разглеждане, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на частната жалба на С. С. П. от гр. Р. против определение № 582/10.03.2008 год. по гр.дело № 162/2008 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 159/09.11.2007 год., в частта, имаща характер на определение, с която част е оставен без разглеждане, като недопустим иска му по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, касаещ право за възстановяване на собственост върху нива от 3 дка в м.”Р” и нива от 4.2 дка в м.”Ч”, находящи се в землището на гр. Р., Пловдивска област.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: