О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 417
С., 13.11. 2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 4325/2017 год.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. Д. Г. срещу определение № 261 от 07.08.2017 г., по гр. д. № 7144/2014 г., по описа на ВКС, IV ГО, с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателя молба за отмяна на влязлото в сила решение № 1935/13.V.2013 г., постановено по гр. д. № 2355/2013 г. по описа на Пловдивския районен съд.
В частната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на атакуваното определение. Жалбоподателят поддържа, че съдебният състав не е съобразил доводите му, че в развилото се съдебно производство, приключило с постановеното срещу него неприсъствено решение, не е успял за упражни в пълен обем правото си на защита и че ищецът е образувал делото въз основа на заявени неверни твърдения в писмена декларация по чл. 9 ЗЗДН, тъй като с влязло в сила решение по гр.д. № 2568/2013г. на Пловдивския районен съд той е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителя и са му наложени ограничения. Обосновава, че с молбата си е отправил искане за промяна на съществуващото правно положение въз основа на новооткрити или нововъзникнали факти, имащи правно значение за преценката на съда по целесъобразност – соченото съдебно решение, с което първоинстанционният съд не е бил запознат и същото не е взето предвид при постановяване на съдебния акт.
Ответната по частната жалба страна Х. К. Т. не взема становище.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото, поради което е допустима, съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството по гр. д. № 7144/2014 г., по описа на ВКС, IV ГО, е образувано по молба вх. № 7852 от 11.09.2014 г. за отмяна на влязлото в сила решение № 1935/13.V.2013 г., постановено по гр. д. № 2355/2013 г. по описа на Пловдивския районен съд.
За да постанови този резултат съставът на ВКС е приел, че е сезиран с искане за отмяна на влязло в сила решение, постановено в производство по Закона за защита от домашно насилие, което не е исково производство, а такова по спорна съдебна администрация. Обосновал е, че същото не подлежи на отмяна като се позовал на т. 4 от ТР № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС.
Атакуваното определение е правилно.
На отмяна подлежат само актовете, които се ползват със сила на присъдено нещо, т. е. които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. С оглед на това извънредният способ за контрол не може да бъде проведен по отношение на съдебни актове, постановени в защита по реда на съдебно администриране, чийто правен резултат може да бъде променен, чрез молба за разглеждане в ново производство. Решението, чиято отмяна иска молителят е акт на спорна съдебна администрация. Предмет на тези актове не е материалноправен спор относно съществуването на субективно право, а промяната на граждански правоотношения, която не е проявление на упражнено потестативно право, а се постановява от съда с оглед на неговата преценка за целесъобразното уреждане на гражданските правоотношения, съгласно очертани в закона критерии и интереси. Актовете на спорна съдебна администрация могат да бъдат изменяни и отменяни въз основа на факти, съществували по време на висящността на процеса, за които страните не са знаели, поради което не са ги въвели в процеса. Преценката за тяхното значение за промяната на гражданското правоотношение се извършва към момента на приключване на устните състезания, но за реализиране на правната промяна е без значение дали те са новонастъпили или новооткрити. Изменението на постановения от тези решения резултат въз основа на новите обстоятелства ги отличава от решенията, ползващи се със сила на присъдено нещо, тъй като при последните съществуването на правото се установява към определен минал момент – към момента на устните състезания, след който правото не може да се оспорва въз основа на обстоятелства, настъпили преди приключване на устните състезания. В този смисъл при решенията, постановени в производства по спорна съдебна администрация, промяната на правното положение може да се реализира въз основа на факти, съществуващи към момента на постановяване на съдебния акт, но останали неизвестни за страната, респективно за съда и не повлияли на неговата преценка, поради което приложимият ред за постигането й не е чрез отмяната по реда на глава 24 ГПК, а посредством отправено искане за промяна въз основа новооткрити или нововъзникнали факти, имащи правно значение за преценката на съда по целесъобразност, по което компетентен да се произнесе е съответния районен съд, а не касационната инстанция.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС счита, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС е недопустима, като постановеното в този смисъл определение на ВКС, състав на Четвърто гражданско отделение, следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 261 от 07.08.2017 г., по гр. д. № 7144/2014г., по описа на ВКС, IV ГО.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: