4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 417.
гр. София, 13.07.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К.
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2391 по описа за 2014г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника Застрахователна компания [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт Б. В. срещу решение № 355 от 27.02.2014г. по в. гр. дело № 3760/2013г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав, с което е потвърдено решение № 3 от 02.01.2013г. по гр. дело № 8227/2012г. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт ЗК [фирма] е осъден да заплати на Д. Р. С. на основание чл. 226, ал. 1 КЗ сумата 80 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на сина му Д. Д. Р. вследствие настъпило на 18/19.08.2007г. ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума от 11.06.2009г. до окончателното изплащане, и сумата 2 083,33 лв. – разноски по делото, изчислени по компенсация, както и по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 3 200 лв. – държавна такса върху уважената част от иска.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради нарушение на материалния закон. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 7/1977г., Тълкувателно решение № 2/2010г. от 06.06.2012г. по т. д. № 1/2010г. на ВКС, ОСТК относно функционалния характер на отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от отговорността на прекия причинител на вредите.
Ответникът Д. Р. С. от [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Третото лице помагач З. Й. Д. от [населено място], [община] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложението към нея се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране на договорната отговорност на застрахователното дружество на основание чл. 226, ал. 1 КЗ, а именно: възникнало валидно застрахователно правоотношение между собственика на лекия автомобил, причинил процесното пътно-транспортно произшествие и ЗК [фирма], установено със застрахователна полица; противоправно деяние, извършено виновно от делинквента; причинна връзка между деянието и вредите – ПТП, причинено на 18/19.08.2007г. по вина на водача З. Й. Д., в резултат на което е починал Д. Р. и са причинени неимуществени вреди на баща му Д. С. – ищец по делото.
Решаващият съдебен състав е направил извод за неоснователност на релевираното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалото лице като се е аргументирал с обстоятелството, че Д. Р. се е намирал в района на автобусна спирка, на място, обозначено със знак за наличие на пешеходна пътека и ответникът не е доказал нарушение на правилата за движение от страна на пострадалия.
При определяне на размера на дължимото обезщетение за причинените на ищeца неимуществени вреди въззивната инстанция се е съобразила с доказателствата за претърпяното от ищеца страдание от загубата на сина му и с конкретната икономическа обстановка към 2007г.
Твърдението на ответника по иска, че гражданският съд, сезиран с иска по чл. 226 КЗ, е обвързан от решението по гражданския иск, установено в наказателния процес, е прието за неоснователно по съображения, че не е налице хипотезата на чл. 299, ал. 3 ГПК, на която се е позовало застрахователното дружество – цитираната хипотеза се отнася до твърдение, направено от ищец, за проведен привиден процес. Въззивният съд се е мотивирал, че за съда, сезиран със спор за гражданските последици от извършеното престъпление, присъдата е задължителна само относно елементите на престъплението, изрично изброени в чл. 300 ГПК, но не и по отношение на размера на обезщетението, определено от наказателния съд. Съдебният състав е приел, че по делото не са представени доказателства, че ищецът е получил обезщетението, присъдено му по наказателното дело.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Релевантният правен въпрос е този, който е обусловил правните изводи на съда и от който зависи изходът на спора. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалвания съдебен акт. Ако касаторът не посочи този въпрос, обжалваният съдебен акт не може да бъде допуснат до касационен контрол. Касационният съд не е длъжен да изведе релевантния правен въпрос от твърденията на касатора и сочените от него в касационната жалба факти и обстоятелства и направените оплаквания за нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания.
В настоящия случай касаторът не е формулирал материалноправния въпрос, обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение, за който твърди, че е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС. Оплакването, че при постановяване на въззивното решение съдът е приложил неправилно материалноправния закон и трайната тълкувателна съдебна практика относно функционалния характер на отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от отговорността на прекия причинител на вредите представлява касационно основание по смисъла на чл. 281 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като конкретен релевантен правен въпрос, произтичащ от функционалния характер на отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от отговорността на прекия причинител на вредите не е посочен.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са поискани и не са налице доказателства, че такива са направени за настоящото произвовдство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 355 от 27.02.2014г. по в. гр. дело № 3760/2013г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Определението е постановено при участието на трето лице – помагач З. Й. Д..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.