6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 417
С. , 15.04. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
изслуша докладваното от съдията Б. гр. дело № 355/2015 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез адвокат Х. М. срещу въззивно решение № 524 от 4.11.2014 г. по гр. дело № 786/2013 г. на Пернишкия окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 694 от 28.07.2014 г. по гр.д. № 02828/2014 г. на Пернишкия районен съд са уважени предявените от И. Т. И. срещу „Стомана И.”, АД, [населено място] искове с правно основание чл.344, ал.1, т. 1-3 КТ.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като основание за допускане на касационното обжалване се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Поддържа се, че по материалноправен въпрос – наличието на специална клауза на чл.22 от Допълнително споразумение към трудовия договор на работника или служителя и на аналогична разпоредба от Правилника за вътрешния трудов ред, дерогират ли разпоредбата на чл.189, ал.1 КТ, или доразвива и конкретизира законовата разпоредба в процесния спор, относно квалификацията на нарушението, свързано с неговата тежест, което да е задължително за съда и за страните по индивидуалното трудово правоотношение, в случаите на злоупотреба с доверието на работодателя, е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.1 КТ. Даденото от въззивния съд, разрешение било в противоречие с приетото в решение № 389 от 4.10.2012 г. по гр.д. № 282/2012 г. на ВКС, ІV г.о. Основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се обосновава с решение № 141 от 30.03.2000г. по гр.д. №1104/99 г. на ВКС, ІІІ г.о. По въпроса относно законността на приложеното дисциплинарно наказание, с оглед изискването по чл.189, ал.1 КТ за съответствието между тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено и поведението на работника, както и относно задължението на съда в производството по спор за законност на дисциплинарното уволнение да извърши съдебен контрол относно това, дали наказващия орган е изпълнил изискването на чл.189, ал.1 КТ, според жалбоподателя е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 КТ, тъй като даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с приетото в решение № 167 от 14.05.2013 г. по гр.д. № 1102/2012 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 163 от 13.06.2012 г. по гр.д. № 564/2011 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 227 от 29.06.2012 г. по гр.д. 0 1417/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 293 от 21.11.2011 г. по гр.д. № 238/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о. По въпроса как се преценява тежестта на нарушението – в зависимост от стойността на обекта на нарушението, или в зависимост от степента на противоправност на деянието което е извършил работника, и какво е значението на други дисциплинарни наказания за изминали периоди, както и за личността на нарушителя, след като са неотносими към конкретното основание за уволнение се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. По въпроса когато се налага дисциплинарно наказание „уволнение” на основание злоупотреба с доверието на работодателя следва ли да се отдава приоритет на преценката и обстоятелствата- на каква стойност възлиза предмета на посегателството, като се има предвид че опитът е осуетен от самия работодател и създадената от него организация на пропусквателен и охранителен режим се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. По въпроса значението на цената на предмета на нарушението, формата на вината и наличието на щета при злоупотреба с доверието на работодателя, и за тежестта на нарушението при определя на наказанието се сочи основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като даденото от въззивния съд разрешение противоречало на приетото в решение № 3 от 12.03.2012 г. по гр.д. № 1325/2010 г. и решение № 542 от 7.02.2012 г. по гр.д. № 1083/2010 г. на ВКС, ІV г.о.
В писмен отговор на касационната жалба ответникът И. Т. И. чрез адвокат Т. Ш. изразява становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси, а по същество че решението е правилно. Претендира присъждане на направените разноски по делото.
Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което е отменена заповед № 15 от 5.03.2014 г., с която И. Т. И. е дисциплинарно уволнен, възстановен е на заеманата преди уволнението длъжност и му е присъдено обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 2 714.65. лв., както и да присъди още 1485.35 лв., Пернишкият окръжен съд е приел, че наложеното дисциплинарно наказание не е съобразено с разпоредбата на чл.189, ал.1 КТ и същото се явява завишено по тежест. Възприел е мотивите на първоинстанционния съд, че извършеното от ищеца- опита му да изнесе от територията на дружеството метални отпадъци, собственост на същото, като е знаел че не трябва да ги изнася е нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в злоупотреба с доверието на работодателя по см. на чл.190, ал.1, т.4 КТ, като при налагане на наказанието работодателят не е съобразил разпоредбата на чл.189, ал.1 КТ. Според критериите, които са законово определени и се съдържат в ал.1, на чл.189 КТ тежестта на нарушението се определя от значимостта и степента на неизпълнение на задължението, вредоносния резултат, формата и степента на вината и всички други обстоятелства. В случая според съда наложеното наказание не съответства на тежестта на извършеното нарушение. Изложени са съображения, че количеството отпадъчен материал, което ищеца е смятал да изнесе от територията на дружеството е 1 кг. мед, няма данни да е настъпил вредоносен резултат, а самия метал е на незначителна стойност като вторични суровини, не е застрашен производствения процес, както и живота и здравето на други работници, ищеца няма други констатирани нарушения на трудовата дисциплина. В. съд е препратил на основание чл.272 ГПК към тези мотиви и е приел, че заповедта за дисциплинарно наказание е назаконосъобразна, поради допуснато от работодателя нарушение на изискването по чл.189, ал.1 КТ.
От изложеното в приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК след извършено от настоящият съдебен състав уточняване като обуславящ изхода на спора следва да се посочи материалноправният въпрос за законността на наложеното дисциплинарно наказание, с оглед изискванията за преценка по чл.189 КТ. На поставения материалноправен въпрос е дадено разрешение в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на Върховния касационен съд /решение по гр.д. № 620/2009 г., ІІІ г.о.; решение по гр.д. № 282/2012 г., ІV г.о.; решение № 227 от 29.06.2012 г. по гр.д. № 1417/2011 г., ІІІ г.о.; решение № 163 от 13.06.2012 г. по гр.д. № 564/2011 г., ІV г.о.; решение № 163 от 14.05.2013 г. по гр.д. № 1102/2012 г., ІV г.о.; решение № 293 от 21.11.2011 г. по гр.д. № 238/2011 г., ІІІ г.о. и др./ Прието е, че критериите по чл.189, ал.1 КТ за определяне тежестта на нарушение на трудовата дисциплина се определят от всички обективни и субективни обстоятелства, при които то е извършено. Преценката по чл.189 КТ е задължителна за наказващия орган и нейното извършване е изискване за законност на наложеното дисциплинарно наказание. При спор относно законността на наложеното дисциплинарно наказание съдът следва да извърши съдебен контрол по въпроса за съответствието на наложеното наказание и извършеното нарушение, като вземе предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Когато при съобразяване на тези обстоятелства съдът констатира несъответствие на наложеното наказание с нарушението, дисциплинарното наказание следва да се отмени. Тежестта на допуснатото нарушение се определя с оглед характера на изпълняваната работа, на възложените функции и доколко те сочат на оказано от работодателя по-високо доверие. Следва да се съобразяват и последиците от допуснатото нарушение и доколко те са повлияли или могат да повлияят върху дейността на работодателя, както и да настъпят неблагоприятни последици. В случая въззивният съд е извършил съдебен контрол и е изложил съображения, че формалните изисквания на процедурата за налагане на дисциплинарно наказание са спазени, но работодателят не е съобразил критериите на чл.189, ал.1 КТ. Приел е, че наложеното наказание е несъответно на тежестта на извършеното нарушение, по изложените по-горе съображения. Даденото от въззивния съд разрешение на поставения въпрос е в съответствие със задължителната съдебна практика, а обосноваността на изводите му е основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, но не и за допускане на касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса- наличието на специална клауза на чл.22 от Допълнително споразумение към трудовия договор на работника или служителя и на аналогична разпоредба от Правилника за вътрешния трудов ред, дерогират ли разпоредбата на чл.189, ал.1 КТ, или доразвива и конкретизира законовата разпоредба в процесния спор, относно квалификацията на нарушението, свързано с неговата тежест, което да е задължително за съда и за страните по индивидуалното трудово правоотношение в случаите на злоупотреба с доверието на работодателя. В цитираното от жалбоподателя решение № 389 от 4.10.2012 г. по гр.д. № 282/2012 г. на ВКС, ІІІ г.о. постановено по реда на чл.290 ГПК е прието, че работодателят разполага с правната възможност по чл.181 КТ да издаде правилник за вътрешния трудов ред, в който определя правата и задълженията на работниците/служителите и урежда организацията на работа в предприятието, съобразно особеностите на неговата дейност. В съответствие с нейните специфики се определя и тежестта на дисциплинарните нарушения, като се отчитат конкретните предвидени правила за поведение, респективно забрани и неблагоприятните последици, които възникват за работодателя от неспазването им. Когато с правилника са създадени специални правила и норми, насочени към опазване на материалните ценности, противоправността на поведението на извършилия нарушението е в най-голяма степен. Тя е обусловена от вероятността да възникнат значителни вредни последици за работодателя. Въпросът за стойността на имуществото е от значение, но той не е определящ. Даденото от въззивния съд разрешение не е в противоречие с приетото в цитираното решение. При определяне тежестта на нарушението на трудовата дисциплина съдът е съобразил всички обективни и субективни обстоятелства, при които то е извършено.
Наличието на задължителна съдебна практика, за която не е обоснована необходимостта от нейната промяна изключва приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Останалите оплаквания в изложението са относими към правилността на въззивното решение, които са основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
При този изход на делото на ответника следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 600 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 524 от 4.11.2014 г. по гр. дело № 786/2013 г. на Пернишкия окръжен съд.
Осъжда [фирма], [населено място] със съдебен адрес: [населено място],[жк], [улица], ет.ІІ, офис № 5 адвокат Х. И. М. да заплати на И. Т. И. от [населено място], [улица] направените разноски за касационното производство в размер на 600 /шестотин/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: