О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.417
София, 15.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на шести юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 381/2009 година.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба “Ю” АД – гр. С. против определение № 136 от 19.05.2009 г. по ч.т.дело № 72/2009 г. на Силистренски окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане № 837 от 31.03.2009 г. по ч.гр.д. № 610/2009 г. на Силистренски районен съд, с което е отхвърлено искането на жалбоподателя за издаване заповед за изпълнение и изпълнителен лист против Ч. Б. С. по извлечение от сметка и договор за потребителски кредит от 15.04.2005 г.
Ответникът по частната жалба- Ч. Б. С. не е взел становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение касаторът е посочил, че счита, че въпросът “ следва ли ако прецени, че представения документ по чл.417 ГПК е нередовен от външна страна или не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, съдът да отхвърли изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение или следва да издаде заповед за изпълнение и да не допусне незабавното й изпълнение “ бил въпрос от значение за точното прилагане на закона – чл.411, ал.2 ГПК и чл.418 ГПК, както и за развитие на правото. В тази връзка е посочено, че практиката на съдилищата била да отхвърлят заявлението изцяло когато документа не е редовен или не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, а становището на страната било, че съдът трябвало да издаде заповедта, но да откаже предварителното й изпълнение. Като друг въпрос е поставен въпроса, необходимо ли е волеизявление на кредитора да обяви предсрочна изискуемост на кредита, когато в договора е уговорено настъпване на такава при осъществяване на определени факти. Посочено е, че този въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата и е приложено определение на Плевенски окръжен съд, който е разрешил въпроса, съобразно поддържаното от касатора. По отношение на приетото от съда относно доказателствената стойност на извлечението от счетоводните книги при установяване вземане на банка е сочено противоречие с определение по ч.т.дело № 25/2009 г. ВКС, ТК, ІІ т.о.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Отговорът на поставения от него въпрос се съдържа в закона, който разграничава издаването на заповед за изпълнение по реда на чл.411 ГПК от издаването на заповед за незабавно изпълнение по чл.418 ГПК и предполага приложимост на една от двете разпоредби, съобразно заявеното от страната, която определя предмета на произнасяне с оправеното от нея искане и съответно ограничава съдът в това произнасяне до поисканото.
За да е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то следва приложимата норма, обусловила решаващият извод на съда да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, като тези предпоставки са в съотносимост на кумулативност. Или развитие на правото като основание, за допускане до разглеждане на обжалвания акт, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по материалноправен и процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона за да възприемат друго. С оглед разгледаното правно съдържание на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба.
Не се обосновава от касатора и приложно поле на нормата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Поставените въпроси, макар и релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК съставляват само елемент от фактическия състав на основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като нормата изисква същите да са разрешени при една от хипотезите на т.1-3 на текста. В случая касаторът се позовава на чл.280,ал.1, т.2 ГПК, но представеното от него определение на Плевенски окръжен съд няма данни да е влязло в сила, а както е указано и в него, то подлежи на инстанционен контрол. Следователно не съставлява практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Въпросът относно доказателствената стойност на банковите извлечения не обуславя решаващия извод на съда, който е посочил, като допълнителен мотив, че представеното извлечение не удостоверява движението по кредитната сметка. Основният извод, който е направен от окръжния съд е във връзка с това, че страната не е доказала правото й на предсрочна изискуемост на банковия кредит. Този извод на съда, изцяло съвпада и с посоченото в определението по ч.т.дело № 25/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., с което също е прието, че предмета на заповедния иск да трябва да бъде изискуемо вземане, което съответно следва да бъде установено от заявителя.
Не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 136 от 19.05.2009 г. по ч.т.дело № 72/2009 г. на Силистренски окръжен съд.
О. не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: