О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 417
София,.15.07.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА
изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр. д. № 93 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
С определение № 330 от 12.05.2008 г. по ч.гр.д. № 881/2008 г. на Софийски апелативен съд е оставено в сила определение от 07.02.2008 г. на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по гр.д. № 734/2007 година.
Срещу определението на Софийски апелативен съд е постъпила частна жалба вх. № 7* от 29.10.2008 г., подадена от адвокат Г. Ц. Ц. в качеството и на пълномощник на Д. И. М. от гр. С.. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като разрешеният в определението процесуалноправен въпрос относно кръга на лицата, имащи правен интерес да искат отмяна на запрещение и включва ли се в този кръг пълномощника на поставения под запрещение е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК, тъй като с обжалваното въззивно определение е оставена без уважение частна жалба против съдебен акт, преграждащ по-нататъшното развитие на делото.
Обстоятелствата по делото са следните:
Гражданско дело № 734/2007 г. на Софийски градски съд е образувано по молба от адвокат Г. Ц. Ц., с която се иска отмяна на пълното запрещение на лицето Д. И. М. , допуснато с решение № 81 от 27.05.2003 г. по гр.д. № 12/2003 г. на Софийски градски съд. Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие от 12.03.2007 г., съгласно който Д. И. М. е възложил на адвокат Г завеждане на иск по чл. 277 ГПК (отм.) за отменяване на запрещението. С определение от 07.02.2008 г., Софийски градски съд е прекратил производството по делото като недопустимо.
Определението на първоинстанционния съд е потвърдено с определение № 330 от 12.05.2008 г. по ч.гр.д. № 881/2008 г. на Софийски апелативен съд. Въззивният съд е приел, че искът не е предявен от надлежна страна; че пълно запретеният може да иска отмяна на запрещението чрез органа по настойничество или прокуратурата; че договорът за правна помощ не обуславя правен интерес за предявяване на иск и лично от пълномощника на запретения, кой не е в кръга на лицата по чл. 275, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Софийски апелативен съд. По обуславящите изхода на делото процесуални въпроси относно кръга на лицата по чл. 336, ал.1 ГПК (чл. 275, ал.1 ГПК (отм.) е налице задължителна практика, установена с Постановление № 5/79 г. от 13.02.1980 г. на Пленум на Върховния съд на Република България. В съответствие с утвърдената практика, съдът е приел, че съгласно чл. 277 ГПК (отм.) вр. с чл. 275, ал.1 ГПК (отм.), отмяна на пълно запрещение може да бъде поискано от съпруга, от близките роднини, от прокурора и от всеки, който има правен интерес от това, т.е. отмяна на запрещението може да бъде поискано от съпруга и най-близките родственици (роднините по права линия и тези по съребрена линия до ІV степен), за които законът презумира, че винаги е налице правен интерес; от прокурора като представител на държавата, когато другите легитимирани лица бездействуват или няма такива и от лицата, спрямо чието правно положение решението би оказало въздействие, както и от органа по настойничество или от настойника. В съответствие с установената практика, съдът е приел, че твърдяните от ищцата обстоятелства – сключен договор за правна помощ, не обуславят наличие на правен интерес от иск за отмяна на запрещение, поради което за ищцата липсва легитимация за иницииране на производството. В съответствие с т. 10 от Постановление № 5/79 г. на Пленум на ВС е и изводът, че пълно запретеният може да иска от органа по настойничество или настойническия съвет да сезира окръжния съд, постановил запрещението, за отмяна на същото по реда на чл. 277 ГПК (отм.), а когато органът по настойничество или настойническия съвет на поставеният под пълно запрещение откаже да поиска отменяване на запрещението, постановеният под запрещение може за се обърне към прокуратурата с молба за предявяване на иск за отмяната му. Изложените в частната касационна жалба доводи за ограничаване правата на запретения при отказ или бездействие на настойническия съвет или прокуратурата, не налагат необходимост от прецезиране на установената практика – съгласно чл. 25 ЗАП, изричното волеизявление или изразеното с бездействие волеизявление на овластения със закон орган, с който непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на граждани (какъвто акт е отказът или бездействието на органа по настойничество да се сезира съда с молба за отмяна на запрещение), съставлява индивидуален административен акт, който подлежи на обжалване пред административните съдилища.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 330 от 12.05.2008 г. по ч.гр.д. № 881/2008 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: