О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 417
гр.София,
19.09. 2016 г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева ч.гр.д. № 3366 описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Обжалвано е определение № 417 от 18.09.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 3896/2015 г. с което състав Върховния касационен съд, I г.о. е оставил без разглеждане частна жалба с вх. № 14509 от 12.05.2015 г., подадена от Д. Е. Б. и Т. Е. К. срещу определение № 1310 от 23.04.2015 г. по гр.д. № 1940/2014 г. на Варненския окръжен съд.
Жалбоподателите Д. Е. Б. и Т. Е. К. поддържат доводи за неправилност на постановеното определение. Твърдят, че с оглед възприетата от касационния състав цена на иска и извода за недопустимост на касационната жалба, същите са лишени от средство за защита срещу нарушенията на окръжния съд, допуснати при постановяване на определението му.
Ответниците по жалбата П. П. П., В. П. П. и М. П. Д. чрез процесуалния си представител адв. Д. А. заявяват становище за неоснователност на същата.
Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е основателна.
За да постанови обжалваното определение съставът на първо гражданско отделение на ВКС е приел, че частната жалба на Д. Б. и Т. К. срещу определението на Варненския окръжен съд, постановено по реда на чл. 248 ГПК, е процесуално недопустима като подадена срещу акт на въззивния съд, неподлежащ на касационен контрол съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК. С определението е прието, че разглежданата частна жалба има характера на частна касационна по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. С оглед приложението на чл. 274, ал. 4 ГПК е посочено, че решението на Варненския окръжен съд, което е било предмет на изменение в частта за разноските по чл. 248 ГПК, е постановено по иск за собственост с цена на иска в размер на 453q39 лв, като е съобразена действащата редакция на чл. 280, ал.2 ГПК към момента на подаването на частната жалба. При тези съображения е формиран извод, че определението е постановено по дело, решението по което не подлежи на касационен контрол, поради което жалбата е оставена без разглеждане.
Определението е неправилно.
Съгласно задължителните указания в т. 24 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС определението на въззивния съд за допълване или изменение на въззивното решение в частта за разноските се обжалва по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Когато въззивният съд се е произнесъл по отправено към него искане по чл. 248 ГПК, той за първи път е разгледал въпроса за съдебноделоводните разноски, поради което неговото определение ще подлежи на директен контрол, тъй като, в този случай, Върховният касационен съд се произнася като втора инстанция по отношение на така постановеното определение. Следователно, ако за първи път въззивният съд се произнася по направените разноски, неговото определение ще подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
От изнесените по делото данни е видно, че обжалваният пред касационния състав на I г.о. съдебен акт е бил определение, с което Варненският окръжен съд се е произнесъл по молба на особения представител на въззивваемите – адв. Л. К. за изменение на постановеното по съществото на делото решение в частта за разноските, като е поискано от съда определянето на възнаграждение за особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК за воденето на делото пред въззивната инстанция. Както в съобразителната част на определението си, така и в постановения диспозитив, съдът е посочил, че определя възнаграждение от 300 лева за представляващия ответниците по иска адвокат и че същите представляват разноски за въззивното производство.
При тези обстоятелства, обжалваното въззивно определение следва да бъде разгледано от Върховния касационен съд по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, в който случай касационният съд действа като втора инстанция без оглед ограниченията на чл. 274, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 280, ал. 2 ГПК, приложими за касационното обжалване. Ето защо, като е оставил без разглеждане частната жалба на Д. Е. Б. и Т. Е. К. съставът на I г.о. на ВКС е процедирал незаконосъобразно, поради което определението му следва да бъде отменено, а делото върнато за разглеждането на частната жалба.
При тези съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 417 от 18.09.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 3896/2015 г. с което състав Върховния касационен съд, I г.о. е оставил без разглеждане частна жалба с вх. № 14509 от 12.05.2015 г., подадена от Д. Е. Б. и Т. Е. К. срещу определение № 1310 от 23.04.2015 г. по гр.д. № 1940/2014 г. на Варненския окръжен съд.
ВРЪЩА делото на състава на I г.о. на ГК на ВКС за разглеждането на подадената частна жалба по същество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: