О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 417
гр. София, 20.06.2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 04.06.2013 , две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1454/13 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [община]- [населено място] срещу решение №1450 от 08.08.2012 г. на САС по т.д. №681/2012 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение, с което е уважен искът на „ Т.-север ООД –гр. В. срещу касатора за В ЧАСТТА до размера на сумата от 44 217,02 лева от общо присъдените 127 957 лева-възнаграждение за периода 31.07.2008 г. -16.02.2011 г. по договори за сметосъбиране , сметопочистване и извозване на отпадъците сключени в периода 07.03.2003 -15.12.2003 г..
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, доколкото съдът не е уважил възражението за прихващане с насрещно вземане на ответната община до този размер.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи чл.280 ал.1, т.3 от ГПК.
Ответникът страна не изпраща отговор на касационната жалба .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната пред него част, въззивният съд се позовал на липсата основание за съдебно прихващане, поради недоказване на съществуването на твърдяното от ответника насрещно свое вземане до размера на сумата от 44 217,02 лева основано на обстоятелството, че до този размер ответникът е погасил вземане на трето лице срещу ищеца чрез заплащане на сумата посредством превод по запорирани вземания на ищцовото дружество към общината, при положение, че по предходно гр.дело № 258/08 на ОС-Видин с решение №7/10.11-2008 г., вече е било извършено съдебно прихващане и погасяване на вземанията на [фирма] срещу [община] и следователно с последващото плащане на нещо вече недължимо, дружеството се е обогатило за сметка обедняването на [община]. До тези изводи въззивният съд е достигнал на база констатациите в заключението на счетоводната експертиза, че прихващането по предходното дело между същите страни е с предмет погасяване вземания на ищеца към общината към 31.03.2008 / посочените фактури материализиращи вземането предмет на съдебното прихващане са от тази дата, видно от мотивите на ОС-Варна в решението по гр.д. 258/2008 г./ , а самите запори по изпълнителното дело са от 19.11.2008 г. насетне. Следователно не се доказва, че повторното погасяване чрез плащане има за предмет същото вземане, предмет на съдебното прихващане, при положение, че общата сума на задълженията на ответника към ищеца многократно надвишават сумата от 44 217,02 лева, до която е извършено съдебното прихващане и самото им възникване е след датата на извършване на прихващането.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна и на жалбоподателя не се сочи конкретен правен въпрос от значение за изхода на спора, а се навежда оплаквания за необоснованост на горните изводи на решаващия съд в обжалваното решение.
Твърди, че обжалваното решение подлежи на допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.3 ГПК.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая жалбоподателите не формулират конкретен правен въпрос в изложението по чл.284 ал.3, т.1 ГПК, а навеждат оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост. Тези оплаквания , обаче , могат да бъдат от значение за правилността на обжалваното решение във фазата на вече допуснато касационно обжалване и разглеждане на касационната жалба по същество , съгласно чл.281 т.3 от ГПК, но не и в настоящата по преценка на основанията за това по чл.288 от ГПК, където преценката е по чл.280 ал.1 от ГПК и се изисква изрично формулиран правен въпрос, който да се постави на преценка по критериите в т.т. 1-3 на същия член от закона. Ето защо в тази фаза непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното вече ТР.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение№1450 от 08.08.2012 г. на САС по т.д. №681/2012 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.