2
гр. д. № 2589/2013 г. на ВКС, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 417
София, 22.07.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 2589/2013 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена от [фирма] [населено място] касационна жалба срещу решение от 03.09.2012 г. по в. гр. д. 1071/2007 г. на СГС, с което е отменено първоинстанционното от 16.01.2007 г. по гр. д. № 5964/2005 г. на СРС и спора е решен по същество като е допуснато извършване на съдебна делба между В. И. К., И. (Г.) П., С. К. и касатора на: аптека № 25, намираща се в партерния етаж в сградата, построена в УПИ 1-ЖС от кв. 102 по плана на [населено място], м. Л., с административен адрес на [улица] със застроена площ от 110.80 кв. м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата; на самостоятелен търговски обект с наименование Букмейкърски пункт Е.” и кафе, намиращ се в партерния етаж на същата сграда, с обща застроена площ от 37.20 кв. м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата при права: за В. К. 12.57%, за С. К. 6.285 %, за И. П. 6.285% и за касатора 74.86% ид. части.
Касационният довод е за необоснованост и незаконосъобразност на решението. В изложението (наименовано „становище”) към касационната жалба се прави позоваване на основанието по чл. 280, ал. 1 , т. 2 ГПК. Приложени са решения на ВАС за обосноваване доводът за противоречиво разрешаване на материалноправния въпроса кой е собственик на имота, предмет на делба, ако имотът е включен в капитала на търговско дружество с общинско или държавно имущество, както и могъл ли е областния управител да се разпорежда с имота по реда на чл. 2 ЗОСОИ ако имотът е бил собственост на търговско дружество.
Ответниците по касация не са взели становище по релевираното основание за допускане на касационна проверка.
Касационната жалба е допустима като подадена от легитимирана страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение в предвидения в закона срок.
За да се произнесе по основателността й настоящият съдебен състав на ВКС взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е установено, че от наследодателя на ищците – физически лица през 1949 г. е бил одържавен на основание ЗОЕГПНС недвижим имот, представляващ 8/24 ид. ч. от дворно място с площ от 600 кв. м. и от построената в него двуетажна сграда, застроена на площ от 200 кв. м., намиращ се в [населено място], [улица]. След одържавяването сградата е била разрушена и върху терена построена друга жилищна сграда, в партерния етаж на която са се намирали два магазина и аптека.
Поради това, че имотът не е съществувал във вида, в който е бил при одържавяването, след влизане в сила на ЗВСОНИ ищците са направили искане до областния управител на област София да бъдат обезщетение на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОСОИ с недвижим имот или идеална част от такъв в новопостроената сграда. Със заповед на областния управител на област София № РД-21-1062 от 26.09.1998 г. на наследниците на И. К. е било признато право на обезщетяване със собственост в магазините, общинска собственост, намиращи се в партерния (първия) етаж на новопостроената сградата на посочения адрес. Със следваща заповед № 20-23-1128 от 14.07.2000 г. е утвърдена квота на съсобственост в размер на 25.14% в новопостроените обекти в жилищния блок, общинска собственост, с административен адрес [улица].
Към датата на издаване на заповедта този имот е бил апортиран в капитала на [фирма], за което е било взето решение № 27 от 08.06.1998 г. на Столичния общински съвет на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА. С решение № 40 от 09.11.1998 г. на Столичния общински съвет, взето на основание чл. 28, ал. 1, т. 8 ЗМСМА и чл. 3, ал. 1, т. 4 ЗППДОбП е открита процедура за приватизация на [фирма].
При така установените данни съдът е приел, че ищците се легитимират като собственици на посочената идеална част от имота на основание обезщетяване по реда на ЗОСОИ. Доводът за материална незаконосъобразност на заповедта на областния управител е намерен за неоснователен по аргумент от това, че имотът е бил собствен на ЕАД, създадено с общинско имущество, а областния управител е упражнявал правата на собственика на капитала в дружеството. В това си качество и действайки по делегация на ЗОСОИ той е могъл да определи обезщетение в полза на правоимащите лица с идеална част от недвижимия имот, общинска собственост, който е включен в капитала на ЕАД. Правомощията му произтичат от разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗОСОИ.
Законосъобразно е приел, че разпоредбата на § 6, ал. 6 от ПЗР на ЗППДОбП в редакцията й след изменението с ДВ, бр. 39 от 1998 г. не намира приложение в уреждане на отношенията между страните, тъй като решението за приватизация на дружеството Софийски аптеки е взето след издаване на заповедта за обезщетяване на правоимащите лица.
В изложението към касационната жалба се поддържа, че съдът се е произнесъл по въпроса за валидността на заповедта, с която областният управител е определил начина на обезщетяване на ищците, без да съобрази действалата към този момент норма на чл. 2, ал. 4 ЗОбС. Този въпрос формулиран от ВКС съобразно правомощията му по т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 на ОСГТК, се свежда до това, ако имот общинска собственост е апортиран в капитала на Е., създадено изцяло с общинско имущество, може ли с него или част от него да се обезщетят правоимащи лица по реда на чл. 2, ал. 1 , т. 1 ЗОСОИ и носител ли е областния управител на материална компетентност за това.
Въпросът не е разрешен в противоречие със съдебната практика. Тя последователно приема, че с такива имоти областния управител може да се разпорежда по реда на ЗОСОИ, което правомощие следва от нормата на чл. 2 на закона.
В разгледаната хипотеза съдът е приел за установено, че имотът, предмет на делба, е апортиран в капитала на [фирма] [населено място]. Нормата на чл. 2, ал. 4 ЗОбС повелява, че не са общинска собственост имотите и вещите на търговските дружества и юридически лица с нестопанска цел, дори ако общината е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество. Изводът за валидност на издадената заповед от областния управител, с която се е разпоредил с идеална част от апортираното имущество, е обосновал с това, че това му правомощие следва от нормата на чл. 2, ал. 5 на ЗОСОИ. Разрешението на въпроса е дадено при правилно прилагане на закона и е съобразено със задължителната практика на ВКС, формирана с постановени решения по него по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
Решенията, постановени от Върховния административен съд, са постановени в административни производства по АПК, имат различен предмет на правораздаване в сравнение с този по гражданските села, поради което не са част от задължителната практика на ВКС.В този смисъл е и възприетото в т. 3 от ТР №1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Това е основание представените да не бъдат обсъдени. Съобразно това касаторът не обуславя твърдението си, че поставеният от него материалноправен въпрос, обусловил изхода на спора, се решава противоречиво, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане на въззивното решение до косационна проверка по него. Въпросът не обуславя и общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК, поради което не следва да се допуска касационна проверка на обжалваното въззивно решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 03.09.2012 г. по в. гр. д. 1071/2007 г. на Софийски градски съд, ІV- Б въззивен състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: