Определение №417 от 23.6.2011 по търг. дело №1021/1021 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

4

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 417

С., 23.06.2011 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седми юни две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1021/ 2010 год.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 106 от 29.VІ.2010 г. по т.д. № 515/ 2009 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 307 от 24.VІІ.2009 г. по т.д. № 886/ 2008 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен искът, предявен от [фирма] – [населено място] срещу [фирма] – [населено място] за 38 203 лв. – претърпени загуби следствие неизпълнение, допуснато от ответника и първоинстанционното решение е обезсилено и делото е върнато за ново разглеждане в частта, с която е отхвърлен искът за 253 797 лв. – разходи за недостатъци в строителството по Договори за строителство №1/5.І.2006 г. и №1а/ 5.І.2006 г., с оплакване за неправилност и необоснованост на решението. В Изложение жалбоподателят сочи, че съдът се е произнесъл по процесуално – правни въпроси: длъжен ли е съдът да се съобрази с указания за правната квалификация на иска, основанието, размера и броя на исковете, дадени от друг състав на същия съд, може ли апелативният съд да не се съобрази с предмета на делото, който е очертал с постановените определения по ч.т.д.№ 155/2008 г. и ч.т.д. № 308/2008 г., може ли първоинстанционният съд да не се съобрази с указанията, дадени му от апелативния съд с посочените две определения, ограничава ли се правото на защита на страните, щом те нямат сигурност в правната квалификация и броя на исковете чак до постановяване на решението. Жалбоподателят излага и материалноправни въпроси, решени по делото: трябва ли, за да се приеме, че има вреда в патримониума на възложителя по договор за СМР, той да е платил авансово задълженията с ненастъпил падеж, въззивният съд, като е преценил, че не е налице загуба, не следваше ли да изследва характера на вредата и дали тя не е пропусната полза, не следва ли СМР, извършени от възложителя за сметка на забавилия се изпълнител, да се третират като даване вместо изпълнение, приложими ли са съвместно нормите на чл. 265 ал.1 ЗЗД и чл.79 и 88 ЗЗД. Жалбоподателаят счита, че по тези въпроси съдът е дал разрешение, но законът не е дал пълен, ясен и безпротиворечив отговор, какъвто няма и в съдебната практика – отговорите са от значение за развитие на правото с принос за разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Иска да се допусне касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор за изложенията на основанията за допускане на касационно обжалване, поддържа, че жалбата е недопустима, тъй като не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, оспорва и жалбата, като неоснователна по съображения, изложени в писмен Отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение в частта, с която е отхвърлен осъдителен иск, и е обезсилено същото решение и делото е върнато за ново разглеждане в частта, с която е отхвърлен осъдителен иск, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв. (чл. 280 ал. 2 ГПК, редакция Д.в. бр. 59/2007 г., тъй като касацион -ната жалба е от 19.VІІІ.2010 г. и се прилага §25 от ПЗР на ЗИДГПК – Д.в. бр.100/21.ХІІ.2010 г.), намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Посочените от жалбоподателя процесуалноправни въпроси, доколкото са релевантни за делото, не дават основание да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. По въпросите за правната квалификация на предявените искове, която инстанцията по същество дава въз основа на изложените обстоятелства, на които се основава искът, има установена съдебна практика, която е в смисъл, че задължение на съда, разглеждащ спора, е да даде правната квалификация, каквото задължение страната няма извън задължението да изложи обстоятелствата, на които се основава искът. В тази връзка решаващи са съображенията и изводите, изложени от съда, разглеждащ спора, който съд, като инстанция по същество, следва да постанови свое решение по предявените искове и към който въпрос няма отношение приетото в първоинстанционното решение. Посочените от жалбоподателя определения, постановени от апелативния съд, имат значение за продължаване на производството по делото, тъй като с тях са отменени определения, с които производството по делото е било прекратено, но не съставляват задължителни за апелативния съд указания за правната квалификация на предявените искове. Трайно установената съдебна практика за задължението на съда, разглеждащ спора, да даде квалификация на предявените искове, на който съд указания за правната квалификация може да даде проверяващият правилността на решението по-горен съд, която практика е създадена по приложението на ГПК (отм.), не се налага да се променя или изменя. Искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК е неоснователно.
От посочените от жалбоподателя материалноправни въпроси, релевантни за делото са тези, отнасящи се иска за 38 203 лв. – претърпени загуби от неизпълнението на ответника, тъй като останалите въпроси са обуславящи за иска за вреди от некачествено изпълнение по чл. 265 ал. 1 ЗЗД, по който иск делото е върнато за произнасяне на предявеното основание. Искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК е неоснователно. По въпроса за обезщетение за вреди на основание чл. 82 и чл. 88 ал. 1 изр. 2 ЗЗД, има установена съдебна практика, разпоредбите на закона са ясни и не се налага тълкуването им в смисъл, различен от вложеното в тях съдържание. Оплакванията на жалбоподателя, че неправилно въззивният съд е преценил, че не е налице загуба, а е трябвало да изследва характера на вредата и дали тя не е пропусната полза, доводът, че СМР, извършени от възложителя за сметка на забавилия се изпълнител, трябва да се третират като даване вместо изпълнение, са оплаквания за неправилност на решението по чл. 281 ГПК и не съставляват основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важен правен въпрос, е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, каквото в случая не е налице.
По изложените съображения искането на ответника за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК е неоснователно, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 106 от 29.VІ.2010 г. по т.д. № 515/ 2009 г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top