ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 417
София, 25.03.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 6966/2013 год.
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. С., гражданин на В. и С. И. като управител на [фирма] със седалище и адрес на управление-гр. срещу решение № 267 от 13.6.2013 г, постановено по гр.дело № 489/2013 г на Великотърновски окръжен съд, Гражданска колегия.С въззивното решение е обезсилено решение № 44 от 11.1.2013 г по гр.дело № 5502/11 г на Великотърновски районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от [фирма] срещу [фирма] и К. Е. К. иск по чл.79 ал.1 от ЗЗД за солидарно заплащане на сумата 2000 лв-обезщетение за неимуществени вреди, причинени от неизпълнен договор за поръчка от 15.11.2005 г, като процесуално недопустимо и е прекратил производството по делото в тази част. С решението си въззивния съд е потвърдил решение№ 44 от 11.1.2013 г, постановено по гр.дело № 5502/2011 г на Великотърновски районен съд, първи състав в останалата обжалвана част, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от [фирма] срещу [фирма] и К. Е. К. искове по чл.79 ал.1 от ЗЗД за солидарното им осъждане да заплатят на дружеството сумата 18 000 лв, представляващи имуществени вреди, причинени от неизпълнен договор за поръчка от 15.11.2005 г.
Въззивното решение в частта, с която е обезсилено това на първоинстанционния съд по предявения иск за неимуществени вреди в размер на 2000 лв не подлежи на касационен контрол предвид нормата на чл.280 ал.2 от ГПК.
В касационната жалба срещу решението в останалата част се релевират доводи за необоснованост и неправилност, както и постановяване на съдебния акт в нарушение на процесуалния и материалния закон.
Ответникът по касационната жалба адв.К. Е. К. от [населено място] оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор.Подържа, че касаторът не е посочил материално или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, който да е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС, който да е решаван противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на делото.Следователно не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1, 2 и т.3 от ГПК за допускане касационно обжалване на решението.Отделно от това подържа, че касационната жалба е неоснователна, тъй като К. не е страна по цитирания от касатора-ищец договор за поръчка от 25.11.2005 г, сключен между М. Е. М. и К. С. от една страна и [фирма]– от друга, поради което не следва да бъде ангажирана отговорността й за неизпълнение на договорно задължение.
Ответникът „А. ” със седалище [населено място] чрез пълномощника си адв.С. Т. оспорва подадената касационна жалба по съображения, изложени в писмен отговор.Подържа, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол с оглед липсата на конкретизиран процесуално или материалноправен въпрос.Респ.подържа, че нормата на чл.179 от ГПК е ясна и непротиворечива, същата не се нуждае от тълкуване, доколкото от нея става ясно кой документ е официален свидетелстващ и каква е неговата доказателствена сила.Подържа, че оспорване на официалния свидетелстващ документ е допустимо само в сроковете и условията на чл.193 от ГПК-позовава се на решение № 173 от 27.7.2010 г на ВКС по гр.дело № 5166/2008 г на Четвърто Гражданско отделение, постановено по реда на чл.290 от ГПК.
От данните по делото се установява следното :
Предявените искове са квалифицирани от съдилищата като такива по чл.79 ал.1 от ЗЗД вр.чл.82 от ЗЗД вр.чл.280 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че физическите лица К. С. и М. Е. М.-управители на [фирма] са постигнали договореност със [фирма] със седалище в [населено място] и с адвоката на дружеството-ответницата К. К. за учредяване на компания на ищцовото дружество и закупуване на недвижим имот на негово име.Твърди се, че на 12.12.2006 г дружество [фирма] закупило от В. Н. А. недвижим имот, представляващ УПИ № по картата на възстановената собственост на [населено място] с площ от 10 080 кв.м, заедно с построените в нето стопанска сграда със застроена площ от 125 кв.м, гараж-работилница, масивна къща, паянтова постройка, стопанска постройка и свинарник с фуражна кухня за сумата 25 000 лв.Твърди, че в последствие се установило, че прехвърлителят по сделката е собственик само на сградите, но не и на земята, поради това и ищцовото дружество не е придобило правото на собственост върху нея.Твърди, че двамата ответници на са съдействали коректно при проверка на документите по сделката, не са си свършили работата и не са изпълнили задълженията си по договора от 25.11.2005 г, от което са възникнали имуществени вреди за дружеството в размер на 18 000 лв, които моли ответниците да бъдат осъдени да заплатят солидарно.
Ответницата К. Е. К. е оспорила предявените искове с твърдения, че не е в договорни отношение с ищеца, а единствено е съдействала на втория ответник [фирма], давайки правни консултации във връзка с регистрацията на дружеството и съдействие за закупуване на имота.Оспорва обстоятелството, че ищецът е претърпял вреди, тъй като видно от документите за собственост, същият се легитимира като собственик на описания в нотариален акт № , т., рег.№ , дело № г на нотариус К. Б..
Ответникът [фирма] [населено място] е оспорил исковете с твърдения, че е изпълнил задълженията си по договора за поръчка от 25.11.2005 г, но не е поемал към ищеца задължения да изследва от юридическа гледна точка правото на собственост върху продаваемия имот.Отделно от това подържа, че съгласно документите за собственост ищецът се легитимира като собственик на земя и сгради, описани в нотариален акт № , т., рег.№ , дело № г на нотариус К. Б., поради което не е претърпял претендираните имуществени вреди.
Установено е от доказателствата по делото, че на 25.11.2005 г в [населено място] е сключен писмен договор за поръчка между М. Е. М. и К. С.-възложители и ответника [фирма]-изпълнител, по силата на който последният е приел да посредничи на възложителя при закупуването на недвижим имот с посочени в договора характеристики.Изпълнителят се е задължил да осигури на възложителя безплатна консултация с квалифициран независим адвокат относно документите за собственост на имота и изготвяне на нотариалния акт, както и да осигури на възложителя безплатна адвокатска помощ за регистриране на дружество с ограничена отговорност.При сключване на предварителния и окончателен договор за покупко-продажба на имота изпълнителят се е задължил да извърши проверка за тежести на избрания имот, да подготви предварителния договор за продажба и да консултира възложителя при комплектоване на документите, които обичайно се изискват за сключване а окончателен договор.Регистрацията на търговското дружество е възложено на ответницата адв-К. К., упълномощена с пълномощно от 8.2.2006 г като липсва спор, че К. е изпълнила това си задължение.Регистрирано е дружество с ограничена отговорност „Т. Р.”, което видно от нотариален акт № т., рег.№ , дело № г е закупило на 12.12.2006 г от В. Н. А. недвижим имот, представляващ УПИ № по картата на възстановената собственост на [населено място] с площ от 10 080 кв.м, заедно с построените в нето стопанска сграда със застроена площ от 125 кв.м, гараж-работилница, масивна къща, паянтова постройка, стопанска постройка и свинарник с фуражна кухня за сумата 25 000 лв.
На 9.4.2009 г К. С. подал до [община] заявление за определяне на административен адрес на имот № постройка и свинарник с фуражна кухня за сумата 25 000 лв в землището на [населено място], на което кметът е отговорил, че при извършената справка-проверка в О. служба по земеделие и гори при О. горна О. е установено, че имот с пл.№ е държавна собственост.
За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е приел по исковете за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, че ответното дружество се е задължило по силата на договора за поръчка да извърши възложените от физическите лица действия за тяхна сметка, с уговорката, че правото на собственост върху недвижимия имот, чието закупуване му е възложено ще бъде придобито от дружеството, след неговото регистриране.Прието е, че с договора ответното дружество е обещало и действията на трето лице-адв.К. както за регистриране на дружеството, което ще придобие правото на собственост върху недвижим имот така и за извършване на правна консултация във връзка със сделката.Приел е, че правната същност на договора в полза на трето лице допуска да бъде сключен и в полза на бъдещо трето лице, което не е страна по него, но има право да иска от обещателя изпълнение на поетите спрямо него задължения и да търси обезщетение поради неизпълнение.Приел е че за да възникне за ответниците задължение за заплащане на обезщетение поради неизпълнение на сключения договор трябва да са доказани всички елементи за възникване на отговорността за причинени вреди и тези елементи да са налице по отношение на всеки от двамата ответници.Приел е, че в настоящият случай не е установен един от кумулативно изискуемите се елементи-наличие на твърдяната в исковата молба вреда, тъй като от документите за собственост не се установява, че дружеството не е станало собственик на придобитата земя.Приел е, че титула за собственост притежава доказателствена сила, която обвързва съда, докато не бъде оборена по съответния ред.Приел е освен това, че солидарната отговорност възниква по разпореждане на закона или когато е уговорена, а в случая липсва източник на солидарна отговорност между ответниците.По тези съображения е отхвърли иска за обезщетение за имуществени вреди в размер на 18 000 лв.
В изложението по чл.284 ал.3 от ГПК касаторът е посочил касационното основание на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.Уточнил е, че процесуалноправния въпрос „следва ли ищеца по предявен иск за компенсаторно обезщетение за вреди да установява, че правото на собственост на прехвърлителя по сделката не е съществувало в неговия патримониум към момента на нейното изповядване” е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.Посоченият процесуалноправен въпрос е неотносим към предмета на доказване по настоящото дело поради което не е налице касационното основание на чл.280 а.1 т.3 от ГПК.Предмет на доказване е претърпяната от ищеца вреда, за която се подържа, че е в причинна връзка с поведението на двамата ответници.Предмет на доказване в спора не е оборването на притежавания от ищеца титул за собственост, поради което така поставения въпрос не е относим към решаващите мотиви на въззивния съд.Законосъобразно е приетото от въззивния съд, че по делото не е установена първата от кумулативно изискуемите се предпоставки за уважаване на предявения иск, а именно, че в резултат от поведението на ответниците ищцовото дружество е претърпяло вреда в размер на 18 000 лв.
Поради изложеното въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Воден от горните мотиви, Върховният касационен съд Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 267 от 13.6.2013 г, постановено по гр.дело № 489/2013 г на Великотърновски окръжен съд, Гражданска колегия, с което е обезсилено решение № 44 от 11.1.2013 г по гр.дело № 5502/11 г на Великотърновски районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от [фирма] срещу [фирма] и К. Е. К. иск по чл.79 ал.1 от ЗЗД за солидарно заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 18 000 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.