3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 417
София, 25.07.2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Дияна Ценева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 172/2012 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от държавата чрез Д. Г. Б. – старши юрисконсулт при Областната администрация [населено място], като процесуален представител на министъра на регионалното развитие и благоустройството, срещу определение № 381 от 15.02.2012 г. по в. гр. д. № 1022/2010 г. на Варненския окръжен съд, с искане то да бъде отменено като неправилно.
Ответниците Общината [населено място] и [фирма] с. гр. не са взели становища по частната жалба.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
С обжалваното определение въззивният съд, сезиран от държавата с молба с правно основание чл. 37 ГПК /отм./, сега чл. 64, ал. 2 ГПК, отказал да възстанови срока за внасяне на държавна такса по касационна жалба вх. № 21359 от 30.06.2011 г. Като факти, поради които не е внесла определената държавна такса в указания срок, страната е изтъкнала подготовката и провеждането на избори за президент, кметове и общински съветници, които ангажирали финансовия ресурс на администрацията и насочили наличните парични средства за изпълнение на това задължение. Съдът приел, че те не съставляват особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 37, ал. 1 ГПК /отм./, приложима в разглеждания случай. Позовал се на съдебната практика, която приема, че липсата на парични средства за внасяне на държавна такса не се счита за непредвидено обстоятелство, освен когато е настъпила внезапно в последния момент на срока и поради това не е могло да бъде преодоляна. В случая в периода от получаване на съобщението на 07.10.2011 г. до 14.10.2011 г., когато е изтекъл срокът за изпълнение, не се твърдят обстоятелства, които страната не е могла да предвиди.
Обжалваното определение е правилно, а частната жалба срещу него е неоснователна /съображенията по допускане на касационно обжалване са неотносими, тъй като производството не е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК/.
В молбата, с която е поискал възстановяване на срока, жалбоподателят е посочил, че към датата на получаване на съобщението и до момента на внасяне на държавната такса в размер на 30 лева /на 27.10.2011 г., след изтичане на указания срок/, в касата на Областната администрация [населено място] не са били налични парични средства, за да бъде изпълнено задължението; че причина за тази невъзможност е подотовката и провеждането на изборите за президент, общински съветници и кметове, които са за сметка на държавния бюджет; че областният управител осъществява организационно-техническата подготовка на изборите и всички налични средства били насочени за изпълнение на задължението му.
Законосъобразно съдът е приел, че така изтъкнатите обстоятелства не съставляват събитие от извънреден характер. Провеждането на избори се планира предварително, поради което и финансирането на предстоящи избори не е събитие с изненадващ характер и в този смисъл не е непредвидимо. Особени непредвидени по смисъла на закона са такива обстоятелства, които са станали през течение на установен от закона или определен от съда срок, само поради които страната е пропуснала да извърши своевременно дадено процесуално действие. За такива съдебната практика приема природно бедствие, прекъсване на пътищата поради наводнение или други природни стихии, военно положение, внезапно тежко заболяване, изгубване на делото от съда и други събития, които нито могат да се предвидят, нито да се преодолеят по волята на страната /решение № 3565 от 21.12.1979 г. по гр. д. № 2925/1979 г., определение № 106 от 17.12.1984 г. по ч. гр. д. № 1141/1984 г., двете на ВС, ІІ-ро г. о./. Необходимо е те обективно да са лишили страната от възможността в срок да упражни предоставеното й от закона процесуално право.
Неоснователни са доводите в частната жалба, че е налице основание за възстановяване на срока, тъй като сумите, които следва да се внесат от администрацията като страна в процеса, не са предвидени в бюджета; че за областната администрация като институция на бюджетна издръжка е нужно технологично време, за да се предвидят и осигурят в бюджета евентуалните разноски, които биха могли да се направят в едно исково производство; че в случая не е съществувала възможност за преодоляване на липсата на финансови средства в периода от 07.10.2011 г. до 14.10.2011 г. Просрочието, в което страната е изпаднала, не е поради внезапно и непредвидено обстоятелство, а е резултат на конкретното развитие на финансовото положение на областната администрация, което е предвидимо и е продължило в течение на определен период от време, надвишаващ продължителността на дадения срок за внасяне на държавната такса. Доколкото касатор по делото и задължена да внесе държавна такса за касационно обжалване е държавата, представлявана съгласно чл. 31, ал. 2 ГПК от министъра на регионалното развитие и благоустройството /областният управител представлява последния въз основа на упълномощаване съгласно чл. 32, т. 4 ГПК/, то е било възможно дължимата сума да бъде внесена от бюджета на министерството. Освен това правилно с обжалваното определение на липсата на парични средства не е придаден характер на особено непредвидено обстоятелство, обосноваващо възстановяване на порпуснатия срок /в този смисъл е определение от 27.06.1959 г. по ч. гр д. № 3562/1959 г. на ВС, І-во г. о./.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 381 от 15.02.2012 г. по в. гр. д. № 1022/2010 г. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: