О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 417
гр. София, 26.07.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ отделение на Гражданска колегия, в закрито заседание на пети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 3004 по описа за 2017 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 11604 от 24.04.2017 г., подадена от Р. М. М. чрез адвокат Г. Т. от АК-В. против въззивно решение № 408 от 20.03.2017г., постановено по в.гр.д.№ 2049/2016 г. на Окръжен съд – Варна.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК. Съдържа искане обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо или отменено като неправилно при наличие на касационните основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК.
Ответниците по касация Е. М. Ю., Б. М. А. и Н. М. М. чрез адвокат Я. С. от АК-В., са подали отговор срещу касационната жалба, като възразяват, че не са налице основания за допускане на обжалването, както и че въззивното решение е правилно.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение е отменено Решение № 183/15.08.2016 г. по гр.д.№ 330/2015г. на Районен съд – Провадия в частта относно квотите, при които е допуснат до делба недвижим имот, находящ се в [населено място], [община], представляващ дворно място с площ от 850 кв.м., съставляващо УПИ ХХ-292 в кв.28 по плана на селото, ведно с построените в него жилищна сграда на два етажа, със застроена площ 66 кв.м. и навес със застроена площ от 30 кв.м., и вместо него е постановено друго, с което е възстановена на основание чл. 30 ЗН запазената част на Р. М. М. от наследството на Ф. Х. С., поч. на 20.07.2012г. в размер на 2 503/15 572 ид.ч., като е намалено завещателно разпореждане на Ф. Х. С., поч. на 20.07.2012г., извършено с нотариално завещание № 2, том І, д. № 3/2012г. на нотариус с рег. № 333 в полза на Н. А. М. до размер на 2 503/15 672 ид.ч. от недвижимия имот, предмет на завещанието; постановено е делбата на процесния имот да се извърши при квоти между съделителите: 20 351/78 360 ид.ч. за Р. М. М., 42 337/78 360 ид.ч. за Н. М. М., 7 836/78 360 ид.ч. за Е. М. Ю. и 7 836/78 360 ид.ч. за Б. М. А.. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта относно съделителите, между които е допусната делбата на процесния имот, а в останалата част е влязло в сила като необжалвано.
Въззивният съд е приел за неоснователно възражението на касатора Р. М. по допустимостта на първоинстанционното решение поради неангажиране на доказателства, че наследодателите М. и Ф. С. са били собственици на делбения имот, както и възражението му за липса на завещателна дееспособност на наследодателката Ф. С. към момента на съставянето на нотариалното завещание, но е уважил възражението му за намаляване на завещателното разпореждане, с което Ф. С. е завещала на дъщеря си Н. М. притежаваните от нея 6/10 ид.ч. от делбения имот и възстановяване на запазената му част от наследството на Ф. С. при следните съображения от фактическа и правна страна:
Съделителите са деца, респ. наследници по закон на М. М. С., поч. на 23.09.2010г. и съпругата му Ф. Х. С., поч. на 20.07.2012г. Пред първоинстанционния съд не е имало спор между страните, че по време на брака си съпрузите са придобили, чрез неформално дарение дворно място в [населено място], с площ от 850кв.м., съставляващо УПИ ХХ-292 в кв.28 по плана на селото и в което са построили двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 66 кв.м. Това придобивно основание е посочено именно от въззивника в исковата му молба и не е оспорено от ответниците, поради което и не са били ангажирани доказателства за установяване упражнявана от наследодателите фактическа власт в периода на твърдяното давностно владение, респ. изграждане на сградата. Спорните въпроси са били единствено квотите на наследниците, с оглед извършеното завещателно разпореждане от единия наследодател в полза на един от наследниците. С оглед на събраните по делото доказателства е приел, че наследодателите на съделителите са били собственици на делбения имот, а евентуални права на трети лица не биха били засегнати, тъй като постановеното в от него решение не би им било непротивопоставимо. Възражението от въззивника по допустимостта на първоинстанционното решение поради неангажиране на доказателства, че наследодателите са били собственици на делбения имот е неоснователно, тъй като въпросът за принадлежността на правото на собственост у съделителите е въпрос по основателността на исковата претенция, а не процесуална предпоставка, обуславяща допустимостта на предявения иск, респ. съдебното решение. Наред с това въвеждането на друго основание за възникване на съсобствеността вън от заявените до приключване на първото с.з. пред първоинстанционния съд е недопустимо. Поради това и съдът не е обсъдил наведените във въззивната жалба доводи /макар и неконкретизирани/ за придобиване на процесния имот въз основа на давностно владение само в съсобственост с въззиваемата Н. М.. По гореизложеното, съдът е приел, че съделителите са наследници на М. и Ф. С., които са притежавали процесния имот в режим на СИО.
След смъртта на М. съпружеската общност е прекратена, в резултат на което и поради настъпилото наследствено правоприемство преживялата му съпруга Ф. С. е станала собственик на 6/10 ид.ч. /1/2 ид.ч. по силата на прекратената СИО и 1/10 ид.ч. по наследяване от съпруга й/, а децата му – настоящите съделители са придобили по 1/10 ид.ч. всеки един. С нотариално завещание, обективирано в нот.акт № 2, том І, д.№ 3/2012г. на нотариус с рег. № 333, Ф. С. завещала на дъщеря си Н. М. притежаваните от нея 6/10 ид.ч. от делбения имот. Липсват данни, сочещи на състояние, в което Ф. С. да е била в невъзможност да разбира свойството и значението на действията си независимо от влошеното й здравословно състояние към момента на съставянето на завещанието.
Съобразно представените пред ПРС доказателства, освен процесния имот наследодателката е притежавала земеделски земи, в качеството й на наследник на Х. М. Ч. /решения на ПК – П., л.32-34 и удостоверение за наследници – л.28-31/. Съгласно неоспореното заключение на СТЕ на в.л. Д. стойността на делбения имот към датата на откриване на наследството на Ф. С. е в размер на 26 120 лева. В тази стойност са включени стойността на дворното място, жилищната сграда и подобренията в имота, за които страните не спорят, че са извършени преди смъртта й. Следователно стойността на притежавания от Ф. С. дял от имота е 15 672 лв. /6/10 от 21 120 лв./. Стойността на притежаваните от нея земеделски земи към датата на смъртта й е 1 306 лв. /1/8 от посочената от в.л. стойност 10 448 лв., отчитайки осемте колена на наследниците на Х. Ч./. Няма данни за задължения или вземания на наследодателката. Следователно наследствената маса, формирана по реда на чл.31 ЗН, е на стойност 16 978 лв. /15 672+1 306/. Запазената част за наследниците, съгласно чл.29 ал.1, предл. второ ЗН е 2/3 или на стойност 11 319 лв., от която запазената част на въззивника е в размер на 2 829.75 лева. Разполагаемата част е 1/3 или 5 659 лв. Касаторът Р. М. получил от наследството на майка си имущество на стойност 326.50 лв. /1/4 от стойността на дела й в земеделските земи/, поради което запазената му част е накърнена с 2503лв. Не са налице предпоставките за прилагане на нормата на чл.36 ал.2 ЗН, тъй като стойността на получения от Н. М. имот въз основа на завещанието е 15 672 лв. /6/10 от 26 120/, което надвишава сбора на разполагаемата част и нейната запазена част /5 659 + 2 829.75 = 8 488.75/. Следователно, за да бъде възстановена запазената част на въззивника от наследството на Ф. С., извършеното от нея завещателно разпореждане /завет/ следва да бъде намалено с 2 503/15 672 ид.ч. При това положение, след съответните изчисления и отчитайки придобитите по силата на наследственото правоприемство от баща им М. С. права, делбеният съд е допуснал делбата при следните квоти: 20 351/78 360 ид.ч. за касатора Р. М. /получена от сбора на 1/10 ид.ч. по наследяване от баща му, равняваща се спрямо стойността на целия делбен имот на 2 160/26 120 ид.ч. и 2 503/15 672 ид.ч. – възстановена запазена част/; 42 337/78 360 ид.ч. за Н. М. /получена като сбор от 1/10 или 2160/26 120 ид.ч. по наследяване от баща й и придобитата по завещанието ид.ч. след извършеното намаляване 6х2 160/26 120 ид.ч. – 2 503/15 672 ид.ч./; 7 836/78 360 ид.ч. за Е. Ю. /представляваща придобитата по наследяване от баща й 1/10 ид.ч./ и 7 836/78 360 ид.ч. за Б. А. /представляваща придобитата по наследяване от баща й 1/10 ид.ч./.
В представеното от касатора изложение на касационните основания са поставени следните въпроси с довод, че е налице основанието по чл.280, ал. 1, т. 3 ГПК:
(1) „Възможно ли е само по съгласие на страните по делото да се приеме, че имотът,предмет на делбата действително е принадлежал на наследодателите, че само те са упражнявали владение върху него, че това владение в тяхна полза е изтекло, без определяне кога и как е установено владението и дали трети лица не са заявявали права върху същия имот след като липсват документи, доказващи правото на собственост кому принадлежи?“;
(2) „Може ли да се признае за действително и произвело действие завещание на недвижим имот, след като не е доказано дали завещания имот е принадлежал на завещателката?“;
(3) „Различни ли са изискванията за доказване на правото на собственост, придобито по давностно владение, за имотите, находящи се в големите селища на страната и в малките села?“.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато по така поставените въпроси по следните съображения:
Първият въпрос е обусловил правните изводи на въззивния съд, но относно основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, чието наличие се твърди в изложението към касационната жалба, касаторът не сочи противоречива или погрешна съдебна практика или практика, нуждаеща се от осъвременяване поради изменения в законодателството или обществените условия, както и необходимост от създаване или осъвременяване на съдебна практика поради непълни, неясни или противоречиви разпоредби, които две предпоставки кумулативно образуват общото основание по чл.280, ал. 1, т. 3 ГПК съгласно т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. Налице е практика на ВКС по въпроса за задължението на първоинстанционния и въззивния съд да разпредели доказателствената тежест и относно това, че безспорните обстоятелства не се нуждаят от доказване: Решение № 341 от 6.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 252/2011 г., II г. о., ГК, Решение № 134 от 16.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1466/2010 г., II г. о., ГК, Решение № 640 от 25.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4541/2008 г., II г. о., ГК, Решение №162 от 29.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 504/2009 г., II г. о., ГК, която практика настоящият състав счита за непротиворечива и ненуждаеща се от осъвременяване. Наличието на уеднаквена практика по конкретен правен проблем (споделяна от настоящия състав), изключва допускане на обжалването в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
С оглед приетото във въззивното решение вторият и третият въпрос не са били обсъдени и не са обуславящи по отношение изхода на спора по смисъла на т. 1 от горецитираното ТР.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 408 от 20.03.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 2049/2016 г. на Окръжен съд – Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: