ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 417
София, 27.11.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 2195 по описа за 2019г. и приема следното:
Производството е по касационната жалба на адвокат Г.А. като процесуален представител на А. К. Ц. от София срещу въззивното решение на СГС от 13.І.2019г. по гр.д. № 3329/2017г.
Ответниците по касационната жалба „ЕОС Матрикс” ЕООД София и М. П. Ц. от София не са подали отговори по реда на чл.287 ал.1 ГПК.
ВКС на РБ намира, че касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе, ВКС взе предвид:
С атакуваното решение СГС по въззивна жалба само на ищеца е потвърдил решението на СРС от 01.ХІІ.2016г. по гр.д. № 11574/2016г. в частите, с които са отхвърлени предявените от А. Ц. срещу „ЕОС Матрикс” ЕООД иск за присъждане на 17800лв., платени в качеството на ищеца на поръчител по договор за кредит от 07.ІV.2009г., сключен между М. Ц. и „У. К. Ф.” АД, вземането по което е цедирано на ответното дружество, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба, и иск за присъждане на 5435.52лв. мораторна лихва, като в тежест на ищеца са присъдени разноски.
Въззивният съд, препращайки и към мотивите на първоинстанционния, е приел за установено, че ищецът се е задължил да отговаря солидарно като поръчител за отпуснатия на М. Ц. паричен заем за сумата 18137.13лв. по сключен с „У. К. Ф.” АД на 07.ІV.2009г. договор за кредит, връщането на който е уговорено чрез разсрочено плащане на 144 равни месечни вноски по 333.15лв. всяка с краен срок 30.ІV.2021г. Ц. не обслужвала кредита. С договор от 22.ІV.2010г. кредитодателят цедирал вземането на ответното дружество. Като неоснователни са оценени възраженията на Ц. за невалидност на договора за цесия поради липсата на подписи на всяка от страниците му, с изключение на последната, и за манипулирано съдържание, доказателства за каквото не са ангажирани. Взето е предвид в тази връзка констатирането от съда на идентичност на представеното по делото копие с оригинала на договора. Прието е, че цесията е породила правно действие по отношение на ищеца и с оглед уведомяването му от ответното дружество, за което то е било упълномощено от цедента, пречка за каквото в закона не е предвидена. Като неоснователен с оглед т.18 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК е оценен и доводът на ищеца за настъпила предсрочна изискуемост на вземането по кредита към момента на сключването на споразумение между страните по делото /на 02.ІІІ.2011г./, с което ищецът признава задължението към ответника, произтичащо от качеството му на поръчител, с общ размер 20031.58лв. Началният момент на срока по чл.147 ал.1 ЗЗД е датата, на която волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника, при което отговорността на поръчителя би се погасила, ако срокът е бил изтекъл към датата на подписването на споразумението. По делото не са събрани доказателства, тежестта за каквито е била на ищеца, доколкото той се позовава на изтичане на срока по чл.147 ал.1 ЗЗД към датата на сключването на споразумението, че длъжникът е получил такова изявление на кредитора, при което задълженията по кредита следва да се заплатят на падежите и в размерите по договора за кредит. При липсата на настъпила предсрочна изискуемост по отношение на неплатената част от кредита кредиторът има право да иска изпълнение на отделните вноски от момента на настъпване на изискуемостта на всяка от тях и преклузивният срок по чл.147 ал.1 ЗЗД тече поотделно от този момент. Ищецът не е установил броя и размера на падежиралите вноски за периода преди 02.ІХ.2010г. /шест месеца преди сключването на споразумението/, при което е невъзможна преценка по отношение на кои вноски и размер е изтекъл този срок. С оглед на това не се установява, че към подписване на споразумението срокът е бил изтекъл, че поради това ищецът не е дължал изпълнение и че платената от него на ответника сума в размер на 17800лв. е въз основа на съществуващо помежду им валидно правоотношение, а не без основание.
ВКС намира, че производството по делото следва да бъде спряно до произнасянето от ОСГТК по тълк.д. № 5/2019г., тъй като поставеният за разрешаване по него въпрос „При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи от кога тече шестмесечният срок по чл.147 ал.1 ЗЗД – от датата на падежа на всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, вкл. в хипотеза на предсрочна изискуемост” е от значение за спора по делото.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по гр.д. № 2195/2019г. до постановяването на решение по тълк.д. № 5/2019г. на ОСГТК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: