3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 417
гр. София, 27.07.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 860 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на И. И. В., [населено място], срещу определение № 4367 от 30.12.2016г. по гр.д. № 4033/2016г. на САС, ТО, 13 състав, с което е потвърдено определение от 06.07.2016г. по гр.д. № 32/2012г. на СГС, ГО-4 състав. С потвърденото първоинстанционно определение е върната като недопустима подадената от частния жалбоподател искова молба против „ [фирма].
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради съществено нарушение на материалния закон. Счита за незаконосъобразен извода на въззивния съд, че мотивите на процесуалния представител на ищеца за направения отказ от иск по гр.д. № 3086/1995г. на СГС, I – Г отделение са без значение за формирането на сила на пресъдено нещо. Твърди, че в конкретния случай изразената от процесуалния му представител воля за отказ от иск се основава на извънсъдебното споразумение от 15.04.1998г., сключено от адв. А. К. със [фирма], обявено за недействително по силата на влязло в сила съдебно решение на СГС по гр.д. № 2090/2005г., както и на извършените плащания в резултат на неговото сключване, а не на принципното му желание да десезира съда с производството по делото, т.е. да се откаже от делото. Поради това счита, че волята за отказ от иска е опорочена, поради което влязлото в сила определение не би следвало да разпростира силата си на пресъдено нещо досежно настоящия процес.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въззивния съд се е произнесъл по следния процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: Съдебното определение за прекратяване на производството по гражданско дело, основано на направен отказ от иск, който е опорочен в резултат на по-късно прогласено за нищожно с влязло в сила съдебно решение извънсъдебно споразумение, разпростира ли сила на пресъдено нещо спрямо нов съдебен процес между същите страни със същия предмет на делото, след като ищецът е узнал за действията без представителна власт на процесуалния си представител и за прекратителното определение седем години след постановяване на последното, при което всички способи за процесуална атака срещу същото са преклудирани по давност?
Ответниците [фирма] и „Д. Гърция“ не изразяват становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да постанови определението си, въззивният съд е приел, че с оглед идентичността между страните, основанието и предмета на прекратеното поради отказ от иска предходно гражданско дело и висящото дело, както и с оглед направения от ищеца по предходното дело отказ от предявените искове срещу праводателя на ответника и, съобразявайки императивната разпоредба на чл.119, ал.2 ГПК /отм./, предявеният иск за присъждане на обезщетение за вреди вследствие на процесното ПТП срещу посочения ответник е недопустим. Посочил е, че отказът от иск е неоттегляем и има последиците на изход от спора, при който претенцията е отхвърлена като неоснователна и силата му на пресъдено нещо се разпростира спрямо страните по делото и техните правоприемници. Приел е, че ако отказът от иск е опорочен, както е в случая – предприет е от лице без представителна власт, съдът във висящия спор, пред който е отправено изявлението за отказ, не го взима предвид, респ. определението му за прекратяване подлежи на обжалване. Приел е, че ако въпреки това делото се прекрати, определението следва да бъде атакувано по чл.231, б. „е“ ГПК /отм./ или по исков път /при пороци на волята или симулативност/, но в случая ищецът не се е възползват от възможните средства за защита на интересите си, а е предявил единствено иск за прогласяване недействителността на извънсъдебното споразумение. Счел е за ирелевантно по отношение на формирането на сила на пресъдено нещо дали отказът от иск е базиран или не на това извънсъдебно споразумение.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което според чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Поставеният от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос по начина, по който е формулиран, е обвързан със съдържащото се в него твърдение, че е узнал за определението, с което е прекратено предходното дело между страните, след като всички способи за процесуална атака срещу него са преклудирани. Поставен по този начин, въпросът не съответства на мотивите на въззивния съд, който е приел, че частният жалбоподател е разполагал с възможност да атакува определението за прекратяване на делото поради отказ от иска по чл.231, б. „е“ ГПК /отм./ или по исков път /при пороци на волята или симулативност/, но не се е възползвал от възможните средства за защита на интересите си. Поради това въпросът не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. От друга страна, не е налице и поддържаното допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като е създадена постоянна съдебна практика относно правните последици на отказа от иска /решение № 281 от 29.10.2012г. по гр.д. № 130/2012г. на ВКС, ТК, I г.о. и др./, от която въззивният съд не се е отклонил.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 4367 от 30.12.2016г. по гр.д. № 4033/2016г. на САС, ТО, 13 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: