О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 417
София 28.05.2019 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети март, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 4156/2018 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. А., със съдебен адрес – [населено място], подадена чрез адвокат А. П., срещу решение № 84 от 18.04.2018 г. по възз.гр.д. № 229/2017 г. на Окръжен съд – Кюстендил, с което е потвърдено решение № 118 от 27.02.2017 г. по гр.д. № 1512/2016 г. на Районен съд – Кюстендил. С първоинстанционното решение е постановено след прекратяване на брака между И. Г. А. и П. А. семейното жилище, находящо се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] да се ползва от И. Г. А..
Ответницата по жалбата И. Г. А., със съдебен адрес – [населено място], е подала писмен отговор чрез адвокат К. Т., в който е изразила становище за неоснователност на подадената жалба.
Производството по делото е образувано по иск на И. Г. А. против П. А. с правно основание чл. 49, ал. 1 СК за прекратяване на сключения между страните брак с развод, съединен с искове с правно основание чл. 59, ал. 2 СК за предоставяне на родителските права по отношение на роденото от брака дете и определяне на режим на лични отношения с другия родител, за присъждане месечна издръжка с правно основание чл. 53 СК, за произнасяне относно фамилното име на ищцата след прекратяването на брака и с правно основание чл. 56 СК за предоставяне на семейното жилище след развода. С обжалваното въззивно решение Окръжен съд – Кюстендил се е произнесъл само по иска с правна квалификация чл. 56 СК с оглед предмета на подадената от П. А. жалба. Като безспорни са посочени обстоятелствата, че процесното жилище в [населено място] е придобито от страните по време на брака им, както и че същите са живяли в него до момента на заминаването им в Германия, където пребивават преимуществено понастоящем. Съдът е съобразил, че пред въззивна инстанция П. А. е изложил твърдения, че семейното жилище е апартамент № 17, находящ се в [жилищен адрес] вх. „а“, ет. 6,[жк]в [населено място], което е различно от процесното. Искане за ползване на семейното жилище е заявено единствено от съпругата, а и на нея е предоставено упражняването на родителските права по отношение на ненавършилото пълнолетие дете след развода, поради което е потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната част.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 84 от 18.04.2018 год. по в. гр. дело № 229/2017 г. на Окръжен съд – Кюстендил.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. В изложението към подадената касационна жалба се твърди, че въззивното решение е очевидно неправилно и допускането му до касационно обжалване би било от значение за точното прилагане на закона. Наведени са единствено доводи, обосноваващи неправилност на решението, но не е формулиран правен въпрос с предвиденото в процесуалния закон съдържание. Липсата на поставен въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат допълнителните предпоставки за това, а в случая такива дори не са посочени от касатора. Липсва основание да се приеме, че въззивното решение е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Съобразена е разпоредбата на чл. 56 СК, както и обстоятелствата, че единствено съпругата е поискала предоставяне ползването на семейното жилище, а и тя е упражнявала родителските права по отношение на невършилото тогава пълнолетие дете – Н. А., [дата на раждане] Атакуваното въззивно решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 84 от 18.04.2018 г. по в. гр. дело № 229/2017 г. на Окръжен съд – Кюстендил.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.