3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 417
София, 29.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 17.03.2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 976 /2011 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на К. И. А. от [населено място], подадена чрез пълномощника му- адв. Д.Н.-Ш., против определение на Шуменския окръжен съд № 573 от 18.11.2011 год., постановено по в.ч.гр.д.№ 619/2011 год., в частта, с която е потвърдено разпореждане за незабавно изпълнение на заповед № 1959/ 17.09.2011 год., по ч.гр.д.№ 247/2011 год. на Шуменския районен съд за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл.417, т.9 ГПК и изпълнителен лист, издадени в полза на Т. К. Д. против настоящия частен жалбоподател.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон – чл.101 ГПК и чл.129 ГПК. Жалбоподателят поддържа, че в заповедното производство съдът не е оправомощен да дава указания на заявителя за отстраняване констатирана нередовност на подаденото заявление, поради което за Ш. е отсъствала процесуална възможност да указва на заявителя необходимостта от внасяне на държавна такса и е следвало, при липсата на внесена такава, да се постанови отхвърляне на заявлението.
В депозирано към частната касационна жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, във вр. с препращането от чл.274, ал.3 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Позовавайки се на въведеното оплакване- касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, частният касатор твърди, че разрешеният от въззивния съд процесуалноправен въпрос – „Допустимо ли е в заповедното производство прилагането на чл.101 ГПК, след като разпоредбата на чл.411 ГПК не препраща към нормата на чл.129, ал.2 ГПК, в случаите, когато е депозирано заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК, без внесена изцяло държавна такса?” се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, доколкото съдебната практика по същия е неясна.
Ответната по частната касационна жалба страна в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК е възразила по основателността и.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, но е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, поради следното:
Определението на Шуменския окръжен съд, в частта му, предмет на подадената частна касационна жалба, с която въззивната инстанция се е произнесла по законосъобразността на разпореждането на Ш. за незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.9 ГПК и по издадения изпълнителен лист, не е от категорията съдебни актове, подлежащи на касационен контрол.
Определението на въззивния съд, постановено по реда на чл.419, ал.1 във вр. с чл.418 ГПК не попада в нито една от изчерпателно изброените от законодателя хипотези на чл.274, ал.3 ГПК, с които е очертан кръга на определенията на въззивния съд, подлежащи на последващ самостоятелен инстанционен контрол.
Както последователно поддържа в практиката си ВКС, определението на въззивния съд, с което се е произнесъл по законосъобразността на разпореждането на районния съд за незабавно изпълнение на сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК има отношение единствено към изпълнението на присъденото вземане, поради което се явява без значение за развитието на самото заповедното производство и в този см. няма преграждащ за същото ефект, нито с него се дава разрешение по същество на това производство.
Следователно определението на Ш. за потвърждаване на разпореждането за незабавно изпълнение на Ш., като необжалваемо е влязло в сила от датата на постановяването му и доколкото редът за инстанционен контрол е предмет единствено на законодателна уредба, то посочването в диспозитива му, че подлежи на обжалване пред ВКС не може да създаде право на жалба на страната, нито висящност на касационното производство.
Частта на въззивното определение на Ш., с която е потвърдена заповедта на Ш. за изпълнение за разноски не е предмет на предприетото от частния жалбоподател обжалване, предвид изложените оплаквания и доводи в обстоятелствената част на частната жалба и съдържанието на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, поради което не следва да бъде обсъждана.
Само за прецизност в тази вр. следва да се посочи, че постановената заповед за изпълнение, по силата на процесуалния закон – чл.413, ал.1 ГПК и чл.419, ал.1 ГПК, може да бъде обжалвана само в частта за разноските и в частта за незабавното изпълнение, а това изключва въззивният съд да е оправомощен да се произнася в останалата и част, обстоятелство, което частният жалбоподател не е съобразил.
Настоящето определение ВКС, ТК има само констатиращо, а не конститутивно значение по отношение на факта, че е обжалван съдебен акт на въззивен съд, изключен от обсега на касационния контрол, поради което същото е окончателно и не подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.2, пр.2 ГПК.
Водим от гореизложеното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба с вх.на Ш. № 7508/25.11.2011 год. на К. И. А. от [населено място], подадена чрез пълномощника му адв.Д.Н.- Ш., против въззивното определение на Шуменския окръжен съд № 573/ 18.11.2011 год., по в. ч. гр. д.№ 619/2011 год., в частта, с която е потвърдено разпореждането на Ш. от 17.09.2011 год. за незабавно изпълнение на заповед № 1959, по ч.гр.д.№ 3241/2011 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: