3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 417
София, 29.06.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди и петнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 1423/ 2015 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Държавата, представлявана от Министерството на земеделието и храните срещу въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд № 612 от 17.12.2014г. по гр.д.№ 760/2014г.
Ответникът [община] изразява становище, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Пазарджишкият окръжен съд е отменил решението на Пещерския районен съд №329 от 14.05.2014 г. по гр.д.№1431/2013г. и е отхвърлил предявения иск от Държавата, представлявана от Министъра на Земеделието и храните против [община] за установяване, че Държавата е собственик на следните недвижими имоти /гори/ в землището на [община], м. „С.“ по картата на възстановената собственост, представляващи дървопроизводителни горски площи: 1.имот №000536 с площ от 571,063 дка, ; 2.имот № 00537 с площ от 547,073 дка, , 3.имот № 000538 с площ от 556,591 ; 4.имот № 056001 с площ от 336,857 ; 5.имот № 056002 с площ от 24,812 дка ; 6.имот № 056004 с площ 6,042 дка; 7.имот № 056005 с площ от 63,443 дка; 8.имот №056006 с площ от 568,649 дка; 9.имот № 056007 с площ от 321,592 дка; 10.имот № 056008 с площ от 15,756 дка.
Въззивният съд е приел, че първата нормативна уредба на горите представляващи „яйлаци“ е в Закона за горите от 1904 г. /отм./ . Според чл.1, летните пасища „яйлаци“ стават държавна собственост. За конкретните гори в м. „С.“ , впоследствие е прието решение на ХVІІ –то обикновено Народно събрание от 24.01.1915г., по искане на жителите на Общината [населено място], да се продадат за 1 лев на декар . Така по силата на специалния закон и издаден царски Указ № 15 от 16.02.1926 г., м. „С.“ е станала частна общинска собственост към 1926г. Отделно от това съдът е съобразил, че по гр. дело № 1794/22 г., Т. Пазарджишкият окръжен съд е постановил решение, с което е признал Брациговската градска община за собственик на гората “С.” с площ от 7500дка. Това решение е потвърдено от Пловдивски апелативен съд по гр. дело № 1476/26 г., а подадената касационна жалба от П. окръжен управител на държавното съкровище е оставена без последствие от Върховния касационен съд с решение № 584 от 11.10.1935 г. по гр. дело № 272/31.
При това съдържание на мотивите и влязлото в сила решение на Т. Пазарджишкия окръжен съд по гр. дело № 1794/22 г., поставените в изложението за допускане на касационното обжалване правни въпроси : 1.дали общината е могла да има само вещно право на ползване върху яйлаците според уредбата на Закона за горите от 1904,1922 и 1925г. или е могла да бъде и техен собственик; 2. След като по делото е установено, че имотите са със статут на „Я.” следва ли същите да бъдат възстановени по реда на ЗВСГЗГФ; 3. Намира ли приложение чл.2 от Закона за урегулиране неоформените с нот.актове покупко-продажба на недвижими имоти след като са налице данни за собственост на Общината върху процесните имоти едва към 1926г.; 4. Следва ли да бъде прието, че правото на собственост на имотите принадлежи на общината, след като са налице данни за собственост към минал момент, но след национализацията същите са държавна собственост; 5. След като на жителите на [населено място] е продаден за 1 лев за декар „Я.” /лятно пасище/ „С.” следва ли да се приеме, че е прехвърлена на общината собствеността върху гори и земи или е прехвърлено правото върху летните пасища – право на паша и водопой; 6. Следва ли да се приеме, че по силата на специален закон – решение на НС „яйлака” /лятно пасище/ С. е придобил статут на частна общинска собственост към 1926г.; 7.Може ли да се приеме, че процесните имоти са собственост на [община] след като в периода 1881-1948г. имат статут на „Я.” , а след 1948г. м.”С.” е държавна собственост; 8. дали е необходимо да се доказва, че процесните имоти са държавна собственост, след като собствеността на държавата е настъпила по право по силата на закон, не са обуславящи за делото. Всички тези въпроси са насочени към повторно разрешаване на правния спор, което чл.299 ал.1 ГПК забранява. След като спорът между [община] и Държавата по отношение на собствеността на горите е бил разрешан с влязло в сила решение, то формираната сила на пресъдено нещо следва да бъде зачетена в настоящото производство, което е между същите страни. Съгласно чл. 3 от ЗВСГЗГФ правото на собственост върху горите и земите от горския фонд по чл. 2 се възстановява на български физически и юридически лица, от които те са били отнети, или на техните наследници и правоприемници. При разрешен спор за собственост, предхождащ одържавяването, за бивш собственик на процесните гори във връзка с тяхната реституция, следва се приеме този, който е признат за собственик с влязлото в сила решение.
По изложените съображения , поради отсъствие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на делото, на основание чл. 78 ал.3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на 600 лв., представляващи платено възнаграждение по договор за правна помощ и процесуално представителство.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ Д. касационно обжалване на въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд № 612 от 17.12.2014г. по гр.д.№ 760/2014г.
ОСЪЖДА Държавата , представлявана от Министъра на земеделието и храните да заплати на [община] сумата 600 лв. /шестстотин лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: