5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№417
София, 03.10.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Декова частно гражданско дело № 2788 по описа на Върховния касационен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 1752/07.06.2019 г. ., подадена от Г. А. Г. в качеството си на ЕТ „Ийст Агро – Г. Г.“, чрез адв. М. Ц. против въззивно определение № 1882/21.05.2019 г. по ч.т.д. № 632/2019 г. по описа на Окръжен съд-Варна, с което е отменено определение № 521/22.02.2019 г. на Районен съд- Девня по гр.д. № 1185/2018 г. в частта, с която ищецът П. К. Д. е осъден да заплати на ответника ЕТ „Ийст Агро – Г. Г.“ сума над 60 лева до присъдените 650 лева, представляваща сторените разноски за процесуално представителство по делото, като вместо него оставя без уважение искането с правно основание чл. 248 ГПК на ответника ЕТ „Ийст Агро – Г. Г.“ за допълване на определение № 57/18.01.2019 г., постановено по гр.д. № 1185/2018 г. по описа на Районен съд – Девня чрез присъждане на разноски над 60 лв. до претендирания размер от 650 лв., заявено с молба с вх. № 1029/06.02.2019 г.
В частната жалба се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна.
В изпълнение на дадени указания е приложено изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, в което са развити съображения, че следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, поради очевидната му неправилност. Отделно се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК във връзка с формулирани въпроси.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по жалбата – П. К. Д., подаден чрез адв. С. П. Г.. Поддържа се, че жалбата е неоснователна.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу обжалваемо определение, от легитимирана страна и е процесуално допустима.
С обжалваното въззивно определение е частично отменено постановеното от първоинстанционния съд в процедура по чл. 248 ГПК определение за допълване на определението за прекратяване на производството в частта за разноските. За да се произнесе, въззивният съд подробно е изследвал извършените процесуални действия от съда и страните пред първа инстанция. Посочил е, че производството по делото е образувано по искова молба на П. К. Д. с искане за осъждане на ЕТ „Ийст Агро – Г. Г.“ да му заплати суми, представляващи дължими рентни вноски. Неколкократно Районен съд – Девня е давал указания за отстраняване на констатирани нередовности на исковата молба. След подаване на уточняваща молба с вх. № 6933/12.12.2018 г. и преди съдът да се произнесе по нея, с молба от 21.12.2018 г. ищецът е заявил, че оттегля всички направени допълнения по исковата молба като поддържа иска така, както е бил заявен в началото. Въпреки че нередовностите на исковата молба не са отстранени, съдът е разпоредил осъществяване на процедура по чл. 131 ГПК и връчване на исковата молба на ответника. Препис е връчен на 09.01.2019 г. Междувременно на 03.01.2019 г. ищецът е депозирал молба, с която е оттеглил предявените искове. Тази молба отново е оставена без движение от съда. След изпълнение на дадени указания от страна на ищеца, с определение № 57/18.01.2019 г. Районен съд – Девня е прекратил образуваното производство по гр.д. № 1185/2018 г. на основание чл. 232 ГПК. Междувременно на 16.01.2019 г. адв. М. Ц., действаща в качеството на пълномощник на ответника, е поискала и получила незаверени преписи от документи, съдържащи се по делото, сред които и молбата на ищеца от 03.01.2019 г. за оттегляне на предявените искове. При тези данни, Окръжен съд – Варна е приел, че липсва основание за присъждане на ответника на претендираните от него съдебни разноски в размер на 650 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Пълномощникът на страната още на 16.01.2019 г. е узнал за оттеглянето на исковите претенции, поради което уговарянето и плащането на адвокатско възнаграждение е било лишено основание. Съдът е преценил, че то само по себе си представлява отявлена проява на злоупотреба с процесуални права. Като ирелевантни са счетени обстоятелствата, че на 25.01.2019 г. по пощата е подаден отговор на исковата молба, към който е приложен сключен на 24.01.2019 г. договор за правна защита и съдействие, с уговорен хонорар в размер на 650 лв. Съдът е приел, че е оправдано дължимото адвокатско възнаграждение в случая да бъде определено по реда на чл. 6, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като до прекратяване на исковото производство в хипотезата на чл. 232 ГПК поради оттегляне на исковите претенции /сторено с определение от 18.01.2019 г./ възложената и изпълнената от адвоката работа е по проучване на делото и даване на мнение по него. Разумно било да се приеме, че адвокатът пълномощник е наясно с предстоящото прекратяване на делото, поради което и направеното от ищеца възражение за прекомерност на претендираното като сторен разход адвокатско възнаграждение е основателно. При тези съображения Окръжен съд – Варна е приел, че адвокатското възнаграждение, което ищецът следва да бъде осъден да възстанови на ответника като сторен разход, трябва да се определи по реда на чл. 6, т. 3 от Наредба № 1 от 2004 г. в размер на 60 лв.
Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки – да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. В случая липсва основание за допускане на касационно обжалване.
Атакуваното въззивно определение е валидно и допустимо, не е налице нарушение на императивна правна норма или на правен принцип, които да дават основание да се приеме, че същото е очевидно неправилно. Не е формулиран и правен въпрос с предвиденото в процесуалния закон значение. Съгласно дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1 от 2009 г. по описа на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение /респ. определение/, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, а може само да го уточни и конкретизира. Касаторът е формулирал следните въпроси: „Допустимо ли е приложението на разпоредбата на чл. 6, т. 3 НМРАВ при определяне размера на разноските в случай, че на последния е връчен редовно препис от исковата молба с указания по чл. 131 ГПК?“, „Представлява ли злоупотреба с процесуални права“, както е прието в мотивите на обжалваното определение, уговарянето и плащането на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото след като на ответника е връчен препис от исковата молба за отговор в определения от закона срок и при положение, че на ответника е станало известно, че по делото има депозирана молба за оттегляне на иск, която молба обаче е оставена без движение от съда с указание, че ако не бъде уточнена, съдът ще прием процесуалното действие – „оттегляне на иска“ за неизвършено? При наличие на горните обстоятелства, в срока за отговор на получената искова молба, следва ли адвокатът – пълномощник на ответника да е наясно с предстоящото прекратяване на делото, както е възприето от ОС-Варна и при сключване на договора за правна защита и съдействие по горното дело, размерът на адвокатското възнаграждение следва ли да бъде определен по реда на чл. 6, т. 3 НМРАВ?“, „По кой текст от НМРАВ следва да бъде определено присъденото в полза на ответника адвокатско възнаграждение за осъществено представителство в производството – по чл. 6, т. 3 или чл. 7, ал. 2 НМРАВ и има ли отношение предстоящото прекратяване на производството към приложимата разпоредба?“. Формулираните въпроси съдържат становището на касатора относно правилността на извършените от съда действия във връзка с изменението на постановеното определение за прекратяване на производството в частта за разноските. Те са изцяло свързани с фактическата страната на спора относно размера на дължимото адвокатско възнаграждение и при повдигане питане относно приложението на НМРАВ, целят да се получи разрешение, различно от даденото. Освен това не може да се открие и претендираното противоречие с практиката на ВКС, доколкото въпросите на касатора се оповават на конкретиката на настоящия казус. Само бланкетно е посочено и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, вероятно във връзка с въпроса „Представлява ли злоупотреба с процесуални права“, както е прието в мотивите на обжалваното определение, уговарянето и плащането на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото след като на ответника е връчен препис от исковата молба за отговор в определения от закона срок и при положение, че на ответника е станало известно, че по делото има депозирана молба за оттегляне на иск, която молба обаче е оставена без движение от съда с указание, че ако не бъде уточнена, съдът ще приеме процесуалното действие – „оттегляне на иска“ за неизвършено? При наличие на горните обстоятелства, в срока за отговор на получената искова молба, следва ли адвокатът – пълномощник на ответника да е наясно с предстоящото прекратяване на делото, както е възприето от ОС-Варна и при сключване на договора за правна защита и съдействие по горното дело, размерът на адвокатското възнаграждение следва ли да бъде определен по реда на чл. 6, т. 3 НМРАВ?“. Този въпрос, както и останалите, не може да послужи като общо основание по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като се отнася до проверка правилността на решаващите изводи на въззивния съд, които са конкретни и фактически свързани към настоящото дело. Освен това съгласно дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, в своето изложение касаторът е длъжен да обоснове защо поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, като посочи дали е налице непълна, неясна или липсваща нормативна уредба, респективно липса на съдебна практика, съотнесена към значението на правния въпрос за обществените отношения.
Предвид изложеното касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1182/21.05.2019 г. по възз.т.д. № 632/2019 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е отменено определение № 521/22.02.2019 г. на Районен съд- Девня по гр.д. № 1185/2018 г. в частта, с която ищецът П. К. Д. е осъден да заплати на ответника ЕТ „Ийст Агро – Г. Г.“ сума над 60 лева до присъдените 650 лева, представляваща сторените разноски за процесуално представителство по делото, като вместо него оставя без уважение искането с правно основание чл. 248 ГПК на ответника ЕТ „Ийст Агро – Г. Г.“ за допълване на определение № 57/18.01.2019 г., постановено по гр.д. № 1185/2018 г. по описа на Районен съд – Девня чрез присъждане на разноски над 60 лв. до претендирания размер от 650 лв., заявено с молба с вх. № 1029/06.02.2019 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: