О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 417
София, 31.05.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 113/2010 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Ал. Ж. като пълномощник на М. Б. К. против решение № 311 от 29.10.2009 г. по в.гр.д. № 375/09 г. на Старозагорския окръжен съд. В жалбата са наведени доводи за недопустимост на въззивното решение, евентуално за неправилност на същото поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателката сочи, че е налице основание по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване поради противоречието му с решение № 124 от 23. 04.1990 г. по гр.д. № 15/90 г. на ІV г.о. на ВКС, както и основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса от кой начален момент възниква фактическата възможност за осъществяване на правото на строеж и дали критерият за определяне на този момент е еднакъв за приобретателя на правото на строеж, когато той е строител и за физическото лице, придобило право на строеж от строителя.
В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация К. М. М., Д. Д. М., М. И. И., А. Г. Д., Т. М. П., П. С. П. и С. Е. С. изразяват становище, че не са налице сочените от жалбоподателката основания за разглеждане на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение № 65 от 30.04.2009 г. по гр.д. № 108/2009 г. на Районен съд- Стара Загора, с което е признато за установено по отношение на М. Б. К., че учреденото в нейна полза на 05.09.1996 г. с нотариален акт № 73, т.ХVІ, нот. д. № 4406/96 г. на нотариуса при Старозагорския районен съд право на строеж върху 18.41 кв.м, което включва да се построи гараж № 7 на партерен етаж, със застроена площ 17.66 кв.м, заедно с 0.75 кв.м идеални части от общите части на сградата, която ще се построи съгласно одобрен архитектурен проект в дворно място от 440 кв.м, находящо се в [населено място], [улица]-183, урегулирано в УПИ ІV в кв. 90а по плана на града, е погасено в полза на собствениците на земята К. М. М., Д. Д. М., М. И. И., А. Г. Д., С. Е. С., Т. М. П. и П. С. П., като неупражнено в продължение на 5 години.
От фактическа страна по делото е прието за установено, че с нотариален акт № 76, т.ХХІІІ, нот.д. № 6797/1995 г. собствениците на дворното място учредили на [фирма] [населено място] право на строеж на жилищни обекти и гаражи в сграда, която ще се строи в дворното място съгласно одобрен архитектурен проект при условия и конкретизация на обектите, подробно описани в нотариалния акт. С нотариален акт № 73, т.ХVІ, нот. д. № 4406/96 г. [фирма] продало на М. К. отстъпеното му право на строеж върху 18.41 кв.м за построяване на гараж № 7. Установено е от заключението на съдебно – техническата експертиза, че е изградена част от жилищната сграда. П., първият и вторият жилищни етажи са изградени в груб строеж. Не са завършени трети жилищен етаж, първи и втори мансардни етажи, както и покривът на жилищната сграда. С влязло в сила решение по гр.д. № 79/06 г. по описа на Старозагорския районен съд е било установено по отношение на [фирма], че учреденото му право на строеж в дворното място, представляващо УПИ ІV за имоти пл.№ 3623 и 3625 в кв. 90а по плана на [населено място], е погасено в полза на собствениците на земята като неупражнето в продължение на 5 години. С влязло в сила решение по т.д. № 118/06 г. на Старозагорския окръжен съд е развален сключеният с нотариален акт № 76/95 г. договор за учредяване на право на строеж в полза на [фирма].
При така установените факти по делото въззивният съд е направил извод, че прехвърленото на жалбоподателката М. К. право на строеж е погасено по давност на основание чл. 67 ЗС. Приел е, че петгодишният давностен срок по чл. 67 от ЗС започва да тече от учредяване на правото, ако е дадена фактическа възможност от собственика на мястото за започване на строителство. За да се приеме, че правото на строеж е реализирано в рамките на този срок, следва сградата да е била изградена в този вид и обем, който е предвиден в договора, до степен груб строеж по смисъла на § 5, т.46 ДР на ЗУТ- да са изпълнени ограждащите стени и покривът. Това е моментът, в който правото на строеж се трансформира в право на собственост върху обекта, за който е било учредено. Не е възприета тезата на жалбоподателката, че след като конкретният обект, който е следвало да придобие по силата на прехвърленото й право на строеж, е бил изграден в степен груб строеж до изтичане на давностния срок по чл. 67 ЗС, то следва, че правото на строеж за него е било упражнено и същата вече е придобила правото на собственост върху този обект.
Поставените в изложението правни въпроси – от кой момент започва да тече давността за погасяване на правото на строеж и от кой момент възниква фактическата възможност за осъществяването му за суперфициаря, когато той е поел задължение да построи сградата и за добросъвестния приобретател, който е придобил това право от суперфициаря – строител, са от значение за изхода на спора, но по отношение на тях не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.2 и 3 ГПК. Тези въпроси вече са разрешени по задължителен за всички съдилища начин с ТР № 1 от 04.05.2012 по т.д. № 1/ 2011 г. на ОСГК на ВКС, с което е преодоляна съществуващата досега противоречива съдебна практика. В него е прието, че когато правото на строеж е учредено с единен договор за част от обектите в сграда, състояща се от множество самостоятелни обекти, включително и при последващо прехвърляне на правото на строеж на други лица, същото се счита упражнено по смисъла на чл. 67 ЗС, с изграждането на грубия строеж на сградата или на съответния етап, за който е издадено разрешението за строеж, както и че давностният срок започва да тече от момента, в който договорът за учредяването му породи действие, независимо от последващите прехвърляния. В същия смисъл е и даденото от въззивния съд разрешение на съществените за изхода на настоящото дело правни въпроси, поради което въззивното решение, като постановено в съответствие със задължителната практика на ВКС, не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 311 от 29.10.2009 г. по в.гр.д. № 375/09 г. на Старозагорския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: