О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 417
София, 15.12.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1593/09 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Н. К. като пълномощник на Н. Д. К. против решение № 146 от 30.06.2009 г. по в.гр.д. № 187/2009 г. на Габровския окръжен съд. С него е потвърдено решение № 114 от 07.04.2009 г. по гр.д. № 1108/08 г. на Габровския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Н. Д. К. и П. Д. Н. против [община] уставонителен иск за собственост на ПИ № 144 в кв. 24 по плана на [населено място]. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че касационната жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК в първоначалната й редакция преди изменението в ДВ бр.100/2010 г., не подлежат на касационно обжалване въззивните решения, постановени по дела с обжалваем интерес под 1000 лв. Законодателят не е предвидил изключения от ограничението по чл. 280, ал.2 ГПК за обжалваемост на делата по предметен критерий, поради което следва да се приеме, че то е приложимо и към въззивните решения, постановени по искове за собственост или други вещни права.
Според приетото в правната доктрина и в съдебната практика, под понятието “обжалваем интерес” следва да се разбира паричната оценка на предмета на делото. Като се има предвид, че съгласно чл. 68 ГПК паричната оценка на предмета на делото представлява цена на иска, то следва, че обжалваемият интерес не може да бъде по- голям от цената на иска. За искове за собственост и други вещни права върху имот, съгласно чл. 69, ал.1, т.2 ГПК, цената на иска е в размер на данъчната оценка, а ако няма такава – на пазарната цена на вещното право.
В случая данъчната оценка на недвижимия имот, предмет на установителния иск за собственост, е 660 лв. Този размер е посочен от ищеца изрично като цена на иска и върху него е определена и внесена дължимата за производството пред първата и пред въззивната инстанция държавна такса. Следователно, обжалваемият интерес е под предвидения в чл. 280, ал.2 ГПК имуществен критерий, поради което касационната жалба се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба, подадена от Д. Н. К. като пълномощник на Н. Д. К. против решение № 146 от 30.06.2009 г. по в.гр.д. № 187/2009 г. на Габровския окръжен съд.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: