О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 417/2009
гр.София, 12.06.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на пети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 184/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на В. И. Н. и Д. И. Х. от с. А., община П. срещу решение № 207/09.12.2008 год. по гр.дело № 275/2008 год. на Бургаски окръжен съд. Касаторите се позовават на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирани в чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК, защото решението противоречи на практиката на ВКС, на практиката на някои съдилища и за уеднаквяване на практиката по тези спорове ще е от значение произнасянето и на касационния съд, с оглед точното прилагане на закона. В подкрепа на твърденията си касаторите цитират съдебна практика на ВКС и практика на Бургаски окръжен съд по гр.дело № 605/2004 год.
Касационният съд счита, че не са налице основанията, твърдяни от касаторите и регламентирани в чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК, по следните съображения: касаторите не са изложили точно и мотивирано изложение към касационната си жалба, съгласно чл.284, ал.3, т.1 ГПК, за да се извърши преценка на съществения материалноправен, или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и от който зависи изхода на делото. Отсъства съответната мотивираност на всяка от трите самостоятелни хипотези на чл.280, ал.1 ГПК, при което касаторите са се ограничили само в цитиране на съответната процесуална норма. Прилагането на касационни решения, голяма част от които са отменителни и съдържат задължителни указания до въззивните съдилища, относно отстраняването на констатирани недостатъци, а в друга част – касационният съд се е произнесъл по същество на спора, относно приложението на конкретна правна норма, не аргументират цитираната от касаторите процесуална норма, защото липсата на конкретно формулиран съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос в изложението поставя касационната инстанция пред невъзможността да прецени, че този съдебен акт попада в приложното поле на касационното обжалване, при обсъждането на всяка една от цитираните от касаторите хипотези.
Твърдението на касаторите, че съдът е възпроизвел неправилно разпоредбите на чл.2, ал.1 ЗСПЗЗ, чл.10б ЗСПЗЗ и пар.41 ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ представлява основание по чл.281, т.3 ГПК, т.е. основание за касационно обжалване, което може да бъде предмет на касационно обсъждане само след като са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
В конкретния случай по изложените по-горе съображения, касационният съд счита, че с въззивното решение не се засяга конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, какъвто не е дефиниран от касаторите, а не може да бъде формулиран и извлечен и от обстоятелствената част на изложението им, за да бъде подложен на касационна проверка, с оглед на основанията в чл.280, ал.1 ГПК, в трите отделни хипотези, при които следва да се допусне касационно обжалване.
Водим от горното, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 207/09.12.2008 год. по гр.дело № 275/2008 год. на Бургаския окръжен съд, по касационната жалба на В. И. Н. и Д. И. Х. от с. А., община П. с вх. № 366/14.01.2009 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: