О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 417
гр.София, 23.04.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на шестнадесети април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д. № 553/ 2009 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Д. опера – С. Загора за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Старозагорски окръжен съд № 390/ 20.12.2008 г. по гр.д. № 774/ 2008 г. С въззивното решение е оставено в сила решение на Районен съд – С. Загора по гр.д. № 1956/ 2007 г. в частта му, с която са уважени исковете, предявени против касатора от П. М. В. за отмяна на уволнението, извършено със заповед от 19.10.2007 г. и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „артист – оркестрант”. В частта, в която е отхвърлен предявеният от П. М. В. иск за заплащане на обезщетение за оставане без работа до размер 2 540,04 лв, въззивният съд е отменил първоинстанционният съдебен акт и е осъдил касатора да заплати тази сума.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че обжалваното решение съдържа произнасяне по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, което е в противоречие с практиката на ВКС и което е от значение за точното прилагане на закона. Такъв въпрос бил този за наличното задължение на работодателя да трудоустрои работника при получено решение на ТЕЛК с такова предписание – въззивният съд постановил друго, макар да установил получаването от работодателя на експертно решение на ТЕЛК с указания за трудоустрояване. Съществен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС (решение на ВКС, ІІІ г.о. № 633 от 06.04.2004 г.) бил и този, има ли спор за трудоустрояване при отказ на работника да заеме която и да е от предложените му предвидени за това длъжности и следва ли този спор да бъде решаван преди работодателят да прекрати договора. Изложени са и доводи, че фактите, свързани с поправка на грешка в решението на ТЕЛК, не са били известни на работодателя преди постановяване на уволнителната заповед и неправилно въззивният съд обсъждал тези факти с оглед законността на уволнението. На тези основания се иска допускане на касационно обжалване на решението.
Ответникът по касация – П. М. В. – оспорва жалбата, но в подаденият от него отговор се съдържат доводи единствено по правилността на обжалваното въззивно решение. Ответникът моли това решение да бъде оставено в сила, без да излага доводи по въпроса за допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – за неоснователно.
Въпросът за това, длъжен ли е работодателят да трудоустрои работника при получено решение на ТЕЛК с предписание за трудоустрояване, действително е съществен материалноправен въпрос, но по този въпрос въззивният съд не се е произнесъл в обжалваното решение. Това е така, тъй като такова задължение за работодателят може да възникне (съответно трябва да бъде обсъден от съдилищата) само тогава, когато от фактическа страна бъде установено наличие на предписание за трудоустрояване. В конкретния случай е прието, че такова предписание не е дадено, тъй като преди издаване на заповедта за уволнение компетентният по трудоустрояването орган (ТЕЛК, издал съответното експертно решение) е поправил акта си поради допусната фактическа грешка в него. В този смисъл не е било налице предписание за трудоустрояване, тъй като ТЕЛК не е дала указания за противопоказност между заболяванията на ищеца и условията на полагане на труд на заеманата от него длъжност. Напротив, екземплярът от решението, намиращ се у работодателя (и чиито текст е различен от този, който се държи от работника) е бил поправен именно в частта, в която се определят противопоказните условия на труд.
Касателно въпроса дали съдът е имал право да обсъжда поправката на очевидна грешка като новонастъпил факт, той също е съществен, но намесата на касационния съд за осигуряване на точното прилагане на закона, не се налага. Нито в доктрината, нито в съдебната практика е имало съмнение, че всички факти от значение за правото на уволнение, които са се осъществили до момента на волеизявлението на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение, са релевантни при спор относно законността на същото. Такива факти не само че могат, но трябва да бъдат взети предвид от съда при решаване на повдигнатия пред него спор. Съгласно чл.188 ал.4 от ГПК (отм.) дори фактите, които са настъпили след подаване на исковата молба трябва да бъдат съобразени от съда, ако са от значение за спорното право, с още по-голямо основание не би могло да се твърди друго за фактите, настъпили преди образуване на делото. Следва да се отбележи също, че знанието на работодателя за тези факти е ирелевантно, тъй като въпросът за наличието на предпоставки за трудоустрояване не зависи от субективното отношение на страните по трудовото правоотношение, а от обективното наличие на несъответствие между условията на труд за заеманата длъжност и здравното състояние на работника. В конкретния случай такива несъответствия не са установени.
Въпросът налице ли е спор за трудоустрояване при отказ на работника да заеме която и да е от предложените му предвидени за това длъжности, действително е съществен материалноправен въпрос, но по него въззивният съд не се е произнесъл в разрез с мотивите на решение на ВКС, ІІІ г.о. № 633 от 06.04.2004 г. В цитираното решение на ВКС е възприето, че спор за трудоустрояване би могло да има ако работодателят е предложил на работника с намалена работоспособност длъжности за трудоустроени лица и между тях не е постигнато съгласие съответства ли някоя от длъжностите на определените от ТЕЛК като допустими условия на труд. Във въззивното решение, чието касиране се иска, тази хипотеза изобщо не е разглеждана. Констатацията на съда е стигнала до там, че установените при работника заболявания не водят до невъзможност на работника да изпълнява възложената му работа. В този случай въобще не се поставя въпроса за това, има ли подходяща длъжност за трудоустрояване (само в който случай би било налице спор за трудоустрояване по смисъла на НТ). Съответно работодателят не само че не е бил длъжен, но не и имал право да предлага на работника преместването му на длъжност за трудоустроени лица. В този смисъл фактите, установени в настоящето производство, нямат нищо общо с постановката, при която е решен спорът в решение на ВКС, ІІІ г.о. № 633 от 06.04.2004 г.
Поради това не са налице твърдяните от касатора основания за допускане на касационното обжалване и искането в тази насока следва да бъде отклонено.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Старозагорски окръжен съд № 390/ 20.12.2008 г. по гр.д. № 774/ 2008 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: