О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 418
София, 01.10. 2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова ч.т.д. №1863 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.2, изр.последно ГПК.
Образувано е по частна жалба на Я. К. К. срещу Определение № 133 от 27.06.2019г. по т.д.№ 1230/2019г. на ВКС, ТК, І т.о., с което е оставена без разглеждане – като депозирана извън преклузивния срок по чл.48,ал.1 ГПК исковата молба на К. по чл.47,ал.2 ЗМТА за прогласяване за нищожно Решение № 1069/11.09.2014г. по арбитражно дело № 1069/2013г. на арбитър Б. Г..
С частната жалба се иска отмяна на определението. Не се оспорва правилността на извода, че исковата молба е предявена сред изтичането на тримесечния срок от узнаването на страната за постановеното арбитражно решение, считано от връчването на К. на призовката за доброволно изпълнение по образуваното въз основа на издадения изпълнителен лист по арбитражното решение изпълнително дело. Частният жалбоподател възразява срещу правилността на становището, застъпено в обжалваното определение, че спазването на преклузивния срок по чл.48,ал.1 ЗМТА е от значение за допустимостта и на исковете за прогласяване нищожността на арбитражното решение. Поддържа се, че искът за прогласяване на нищожността на арбитражното решение аналогично на иска за прогласяване на съдебното решение е допустим без ограничения във времето – безсрочно.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
С обжалваното определение е прието, че защитата срещу арбитражното решение, уредена в чл.47 ЗМТА: срещу неправилните решения на изрично посочените основания – чл.47,ал.1 ЗМТА и срещу нищожните арбитражни решения – чл.47,ал.2 ЗМТА се реализира чрез иск, чието предявяване е обвързано от закона – чл.48,ал.1 ЗМТА с преклузивен тримесечен срок, който в случая не е спазен. Ищецът е получил поканата за доброволно изпълнение на 15.04.2015г., а исковата молба е предявена на 17.04.2019г. По тези съображения е прието, че искането за прогласяване нищожността на арбитражното решение е недопустимо поради неподаването на исковата молба в тримесечния преклузивен срок.
Частната жалба е допустима, но неоснователна.
Глава 7 на ЗМТА не съдържа разпоредба, аналогична на чл.270,ал.2 ГПК. Отсъства основание за приложение на посочената разпоредба на процесуалния закон, тъй като специалният закон – ЗМТА регламентира специален срок за уредената в чл.47 ЗМТА защита срещу арбитражното решение и определя тримесечен преклузивен срок, чието спазване е от значение не само за допустимостта на исковете за отмяна на арбитражното решение на основанията по чл.47,ал.1 ЗМТА, но и на исковете за признаване неговата нищожност на основанието по чл.47,ал.2 ЗМТА. При липса на подадена в срок искова молба по чл.47 ЗМТА, съдът няма правомощия да се произнася и по нищожността на арбитражно решение, постановено преди влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ГПК /обн. ДВ, бр.8/2017г./, с който са изменени разпоредбите на чл.19, ал.1 ГПК и чл.47 ЗМТА. Защитата срещу арбитражното решение пред ВКС, включително и контролът за неговата действителност е допустима при предявен в срока по чл.48, ал.1 ЗМТА иск по чл.47 ЗМТА, след влизане в сила на пар.6,ал.2 ПЗР на ЗИД на ГПК.
Практиката на която жалбоподателят се позовава е изоставена /виж Определение № 313 от 12.07.2019г. по ч.т.д.№ 1558/2019г. на І т.о. на ВКС/.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава Определение № 133 от 27.06.2019г. по т.д.№ 1230/2019г. на ВКС, ТК, І т.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: