О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 418
гр. София, 11.04.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 5421 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. А. Е. против решение № 359/06.10.2016 г., постановено по гр.д.№ 584/2016 г. от състав на Окръжен съд – Русе.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът се е произнесъл по основателността на предявен иск с правно основание чл.26, ал.3, пр. трето ЗЗД – иск за прогласяване на нищожност на споразумение за прекратяване на брак, одобрено от съда в частта, с която са уредени имуществените отношения между страните. Съдът е приел, че с принципа на справедливостта в гражданските правоотношения се закриля и защитава всеки признат от нормите на гражданското право интерес, като се търси максимално съчетаване на интересите на отделните субекти. Прието е, че значителната липса на еквивалентност в насрещните престации при двустранните договори може да се приеме за противоречие с добрите нрави, доколкото те са опредени като граница на свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 ЗЗД. Съдът е приел, че различие в правата на съпрузите е налице и при наличие на трансформация на лично имущество по смисъла на чл.21 от СК /отм./, респ.чл.23, ал.2 от СК, но за да е налице такава трансформация обаче следва да се установи влагането на лични средства на единият от съпрузите при придобиването на вещните права, като е прието, че меродавният момент е датата на придобиване на собствеността върху вещта. По делото, въззивният съд е приел, че няма доводи и съответно доказателства, които да сочат наличие на трансформация на лично имущество в придобиването на недвижимия имот, който е бил в режим на съпружеска имуществена общност. Прието е, че сочените от ищцата доводи не могат да обосноват наличие на частична трансформация, респ. признаване по- големи права в процесния апартамент, тъй като не са налице предпоставките на чл.21 от СК /отм./, респ. чл.23, ал.2 от СК- влагане на лични средства при придобиването на апартамента. От доказателствата по делото, съдът е приел, че договорът за кредит е бил сключен по време на брака на съпрузите, като по време на брака е и неговото предсрочно погасяване, поради което обстоятелството, че последното е извършено със средства от продажба на лично имущество на жалбоподателката не може да обоснове заявената от нея липса на еквивавентност, като този свой извод съдът е обосновал с разпоредбата на чл.17 от СК, съгласно който съпрузите са длъжни чрез взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и да се грижат за отглеждането, възпитанието, образованието и издръжката на децата.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Първия въпрос, сочен от касатора е, може ли да се прогласи нищожност на споразумението по чл.51, ал.1 СК в частта му относно уреждането на имуществените отношения между съпрузите. Съдът е приел, че значителната липса на еквивалентност в насрещните престации при двустранните договори може да се приеме за противоречие с добрите нрави, доколкото те са опредени като граница на свободата на договаряне, поради което следва да се приеме, че не е налице соченото противоречие със задължителна съдебна практика, доколкото съдът не е отрекъл правната възможност да се прогласи нищожност на споразумението по чл.51, ал.1 СК в частта му относно уреждането на имуществените отношения между съпрузите, напротив, приел, че е налице тази възможност, но е приел, че предявения иск е неоснователен, поради липсата на доказателства в насока на твърденията на ищцата по делото. Проверката на фактите по делото, дали е налице твърдяната трансформация на лично имущество или не, е въпрос на фактите по спора и на възприетата то съда фактическа обстановка, като проверката на фактите по спора касаят проверка на обосноваността на съдебното решение, което не е допустимо да се извърши в производството по чл.288 ГПК, доколкото необосноваността не е сред основанията по чл.280 ГПК, водещи до допустимост на касационното обжалване, а евентуалното наличие на необосновано съдебно решение следва да се преценява при разглеждане на касационната жалба по същество, но едва след като са налице основания за допустимост на касационното обжалване.
Втория въпрос отново касае фактите по спора, доколкото се поставя въпрос, налице ли е нищожност на споразумението по чл.51, ал.1 СК в частта му относно уреждането на имуществените отношения между съпрузите тогава, когато имуществото е разпределено при равни квоти, а единия съпруг е вложил лични средства за погасяване на кредит, отпуснат и усвоен по време на брака. Съдът отново не е отрекъл тази правна възможност, но е приел от фактическа страна, че не е налице влагане на лични средства – факт, проверката относно наличието на който не е допустимо да се извърши в настоящото производство, по съображенията, изложени по-горе.
Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания относно допускане на касационното обжалване. С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски, в размер на 675 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 359/06.10.2016 г., постановено по гр.д.№ 584/2016 г. от състав на Окръжен съд – Русе.
ОСЪЖДА З. А. Е. от [населено място], съдебен адрес [населено място], [улица] ,ет. да заплати на основание чл.78 , ал.3 ГПК на Г. Б. Е. сумата 675 /шестстотин седемдесет и пет/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.