2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 418
гр. С., 12,10,2016 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Елеонора Чаначева ч.т.д. № 1644/2016 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] –гр.С. срещу определение № 1820/13.05.2016 г. по ч.гр.д. № 2466/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане, като недопустима частната му жалба срещу разпореждане от 19.04.2016 г. по т.д. № 2483/2015 г. на Софийски градски съд. С това разпореждане е била оставена без движение исковата молба на дружеството, с указания да бъде обоснован правен интерес от провеждане на предявения иск, както и да внесе по сметката на съда държавна такса в определен размер и др.
Ответникът по частната жалба – [фирма] , [населено място] не е заявил становище.
Частната жалба е подадена в срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на І то., като взе предвид данните по делото, приема за следното:
Частната жалба е неоснователна.
Законосъобразно въззивният съд е счел за недопустимо въззивното обжалване на разпореждането по чл. 129, ал. 2, предл. 1, вр. ал. 3 ГПК. По своята правна същност разпореждането от 19.04.2016 г. по т.д. № 2483/2016 г. на СГС има характер на определение по движение на делото, което може да бъде отменено или изменено от същия съд по реда на чл. 253 ГПК, но не подлежи самостоятелно на инстанционен контрол. Този извод се налага от това, че разпорежданията за оставяне на исковата молба без движение не преграждат развитието на делото и по отношение на тях няма изрично въведена от закона обжалваемост. Или по отношение на тях не е налице нито една от хипотезите, предвидени на чл. 274, ал. 1 ГПК. Би подлежало на обжалване разпореждането за връщане на исковата молба, поради неотстраняване на недостатъците й –чл. 129, ал. 3, предл. 2 ГПК, в което производство би била разгледана и правилността на разпореждането, с което исковата молба се оставя без движение с указание за внасяне на държавна такса, какъвто не е разглеждания случай.
Ирелевантни са подробно развитите доводи по съществото на процесуалния спор, тъй като предмет на разглеждане от настоящата инстанция е определение на въззивен съд, с което е оставена без разглеждане частна жалба.
Следователно, обжалваното определение като правилно ще следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховния касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1820/13.05.2016 г. по ч.гр.д. № 2466/2016 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: