5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 418
София, 12.06.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на първи юни , през две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 57 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. А. К. против постановеното на 18.10.2011 год. решение на Софийски градски съд по гр.д. № 8891 / 2011 год., с което е потвърдено решение на Софийски районен съд , 62 състав от 26.05.2011 год. по гр.д.№ 7513 / 2011 год. , с което е отхвърлен иска на касатора против „ Кю Би И Иншуърънс / Ю. / Л. „, / дружество учредено в съответствие със законите на Англия и У., с регистриран в България клон , по седалището на който е предявен иска / , за заплащане на застрахователно обезщетение , при настъпил застрахователен риск – случайно събитие, поставило застрахования в затруднение по време на пътуване / чл.222 ал.1 КЗ – застраховка „ Помощ при пътуване „ / , в размер на 10 672,92 евро. Касаторът оспорва правилността на решението, като постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила . Намира , че неприемането на Общите условия на застрахователя не влече нищожност на целия застрахователен договор и решението противоречи на чл.26 ал.4 от ЗЗД . Не е тълкувана волята на страните, в съответствие с нормата на чл. 20 ЗЗД и във връзка със събраните доказателства , свързани с поведението на застрахователя , потвърждаващи обвързваност по застрахователно правоотношение с ищеца . Счита , че решението не е съобразено с нормата на чл.211 от КЗ . Позовава се на необсъдени доводи , основани на чл.186 ал.5 т.4 от КЗ и чл.143 т.2 ,5 и 9 и чл.146 – 147 от Закона за защита на потребителите . В изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване сочи хипотези на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК .
Ответната страна оспорва касационната жалба като намира, че касаторът , в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК изобщо не е формулирал , а в хипотезата на чл.280 ал. 1 т.3 от ГПК , е формулирал въпроси , но не с характеристиката на правни , по смисъла на т.1 от ТР №1 / 2010 год. по тълк. дело №1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС – включени в предмета на спора и обусловили решаващите изводи на съда . Приложената казуална съдебна практика страната сочи като неотносима към конкретния спор , поради липса на идентитет относно въпрос , разрешен противоречиво между същата и съдебното решение . Счита , че позоваването на чл.280 ал.1 т.3 ГПК формално не кореспондира със задължителните указания на т.4 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС , доколкото правния въпрос се твърди значим единствено за точното прилагане на закона, не и за развитието на правото , макар двата елемента да формират обща предпоставка за приложимост на хипотезата .
Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , констатира , че касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна, в срока по чл.283 ГПК и е редовна с оглед изискванията на чл.284 ГПК, като е насочена срещу валиден и допустим въззивен съдебен акт .
По допускане на касационното обжалване настоящият състав прецени следното :
Ищецът Д. К. е предявил иск с правно основание чл. 193 ал.1 вр. с чл.222 от КЗ , за осъждане „ Кю Би И Иншуърънс Ю. Л. „ ,при твърдяно застрахователно правоотношение по застраховка „ Помощ при пътуване „ , на основание полица № [ЕГН] / 15.12.2010 год. . Полицата се твърди изпратена по електронен път , поради което и неносеща подписи на страните , като възражението за нищожност на застрахователния договор, поради липса на писмена форма за действителност на същия , въззивният съд е преодолял , основавайки се на нормата на чл.293 ал. 3 от ТЗ . Този извод е в съответствие със задължителна съдебна практика – решение № 50 / 25.04.2012 год. по т.д.№ 95 / 2011 год. на ВКС, ІІ т.о. . В хода на производството, обаче, както и изрично във въззивната жалба ищецът , чрез процесуалния си представител , е оспорил получаването на Общите условия на застрахователя срещу подпис и приемането им . В съответствие с нормата на чл.186 ал.1 от КЗ и изхождайки от съдържанието на застрахователната полица , в която единствено е посочено сключването на застраховка от вида „ Помощ при пътуване „ , събитията и условията за предоставяне на която се определят в застрахователния договор / чл.222 ал.1 КЗ / , въззивният съд е приел, че Общите условия не са станали част от съдържанието му , а същият не съдържа конкретизация на покритите рискове и условията на това покритие . Съдът е приел, че липсва съгласие по задължителното / естествено / съдържание на договора за застраховка , с оглед спецификата на предмета му , обуславящо неговата нищожност . Искът е отхвърлен на това единствено основание .
В обосноваване допустимост на касационното обжалване, касаторът сочи казуална съдебна практика / решения на ВКС по реда на ГПК, отм . /, като без да формулира материалноправен или процесуалноправен конкретен въпрос , я отнася към приложението на нормите на чл.20 ЗЗД и чл.26 ал.4 от ЗЗД от въззивния съд . Дори да би бил формулиран конкретен въпрос , с оглед отнасянето му към приложението на посочените две норми, същият не би имал характеристиката на правен въпрос , по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК вр. с т.1 на ТР №1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС . Въззивният съд не е приел конкретна договорна клауза за неясна или противоречива , нито е възникнал между страните спор относно тълкуването на конкретна договорна клауза. Към решаващите мотиви на съда не намира отношение нормата на чл.20 от ЗЗД, както и тази на чл.26 ал.4 от ЗЗД , тъй като не се касае за нищожност на конкретна клауза, преценима в контекста на целия договор , а за приета от въззивния съд липса на задължително съдържание на договора – насрещни волеизявления , материализиращи съгласие на страните по предмета на същия . Идентична неприложимост към предмета на спора и решаващите изводи на съда е налице и по отношение цитираната казуална съдебна практика относно „ изпълнението на задълженията по застрахователния договор „ .
Доколкото касаторът е формулирал конкретни въпроси в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК , следва да се посочи, че същите отново не са правни въпроси , по смисъла на т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС – не са обусловили решаващите изводи на съда . Така решението изобщо не е коментирало изпълнението на договора от страните и предпоставките за основателен отказ от заплащане на застрахователно обезщетение , вкл. съгласно чл.211 от КЗ . При това нормата предпоставя изрична договорна клауза за предварително обвързване на страните с последиците на отказ , при неизпълнение изрично визирани за застрахования задължения . По начало въпросите са непрецизни . Въпросът – „ Възможно ли е съдебното решение да допусне / вероятно в смисъл да не санкционира / неизпълнение на договор, признат от съда за действителен ? „ – не кореспондира с възприетата от съда „ нищожност на договора „ . Що се касае до отхвърляне възражението на застрахователя относно нищожност, поради липса на форма за действителност на договора, то въззивният съд не е формулирал извод за неговата действителност , а се е позовал на специалната между търговци норма на чл.293 ал. 3 от ТЗ, в съответствие с горецитираната задължителна съдебна практика . При това отговорността за неизпълнение на облигационни задължения възниква само при действителен договор ,а и както се посочи по-горе, не е била предмет на правните изводи на съда. Въпросът , конкретизиран в съответствие с правомощието на настоящата инстанция , съгласно ТР №1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС – „Може ли застрахователният договор да съдържа условия , създаващи възможност за злоупотреба с право от застрахователя , тъй като не променят стойността на застрахователното обезщетение , но създават неоправдани затруднения за застрахования ? – е неясен , като вероятно касае възражението на застрахователя за недължимо обезщетение, поради неспазени от застрахования инструкции , с оглед избора на медицинско заведение за оказване на спешната помощ , при настъпилата злополука / случайно събитие / . Мотиви по изпълнението на застрахователния договор не са излагани , с оглед основанието на което е отхвърлен иска .
Правният въпрос е винаги конкретен, основан не на фактическите обстоятелства и доказателствата и възприемането им от съда, а на правните му изводи по приложението на закона и практиката .В случая, зададените от страната въпроси са относими към наличието на действително застрахователно правоотношение , което въззивният съд е отрекъл, поради което и правният въпрос предпоставя предмет , касаещ изводите на съда , досежно възприетата нищожност на договора , за която самият ищец е навел доводи . Действително , въззивният съд не е отчел противоречието в позицията на ищеца , който от една страна претендира застрахователно обезщетение , вкл. позовавайки се на Общите условия в кореспонденцията си със застрахователя , а от друга страна отрича да ги е получил и изрично приел . Това противоречие , въведено в първоинстанционното производство и поддържано с въззивната жалба , е обуславяло процесуални действия на основание чл.145 ал.2 ГПК , дължими от въззивния съд , при пропуск на първоинстанционния / така решение по т.д.№ 13 от 2010 год. на І т.о. на ВКС, реш . № 886 от 13.12.2010 год. по гр.д.№ 1553 / 2009 год. на І г.о. на ВКС и др. /. Касаторът , обаче, не е формулирал относим към приложението на процесуалния закон правен въпрос , при това не в аспект на правилност на процесуалните действия , преценими по същество и на основанията по чл.281 т.3 от ГПК , а настоящата инстанция няма правомощието да го замести .
Водим от горното , Върховен касационен съд, второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5364 / 18.10.2011 год. по гр.д.№ 8891 / 2011 год. на Софийски градски съд, Гражданско отделение , ІV Г състав .
ОСЪЖДА Д. К. да заплати на „ Кю Би И Иншуърънс /Ю. / Л. „ разноски за настоящото производство в размер на 900 лева – заплатено адвокатско възнаграждение .
Определението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :