О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 418
София, 12.07.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти юни две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 430 по описа на Върховния касационен съд за 2012 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Х. Х., Е. Й., Н. Д. и С. Х. от Т., Б. Б. А. и Г. М. А. от [населено място], [община], чрез пълномощника им адвокат Т. Г., са подали касационна жалба в срок срещу въззивното решение № 43 от 27.02.2012 год. по гр. д. № 791/2011 год. на Добричкия окръжен съд, с което след отмяна на първоинстационното решение е постановено друго решение, с което Д. Х. Ц. от [населено място] е обявен за купувач вместо Б. Б. А. от [населено място] по договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт № *, т. *, рег. № *, д. № */10.03.2008 год. на нотариус с № * на Нотариалната камара, по силата на който Х. Х., Е. Й., Н. Д. и С. Х. от Т.са продали на Б. А. от [населено място], по време на брака му с Г. А. от с. с., собствения им недвижим имот –нива от 36 дка, ІІ категория, находяща се в м. „Л.”, представляваща поземлен имот № *по плана за земеразделяне в землището на [населено място], срещу сумата 11 520 лв., при условието, че в едномесечен срок от влизане в сила на решението Д. Х. Ц. заплати на Б. А. сумата 11 520 лв., като в противен случай решението ще бъде обезсилено по право.
Касаторите поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост на въззивното решение с искане то да бъде отменено.
Като основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в приложеното изложение се сочат тези по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Поставен е правен въпрос този за определянето на началния момент на срока за предявяването на иска по чл. 4а, ал. 2 /отм./ ЗСПЗЗ, като се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по него по противоречив начин в сравнение с други решения – № 47 от 11.02.2009 год. по гр. д. № 690/2008 год. на ІІ г. о. на ВКС, № 72 от 5.04.2004 год. по гр. д. № 2645/2002 год. на ІV г. о. на ВКС, както и предходното въззивно решение по настоящето дело. Формулиран е и въпросът дали отправянето на предложение за изкупуване от един от наследниците обвързва и другите, по аналогия на приетото в т. 3 на ТР № 1/97 год. на ОСГК по отношение предявяването на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ от един от наследниците, както и въпросите за валидността на договор за наем или аренда, сключен от част от наследниците, по отношение на тези, които не са били страна по него, за приложението на чл. 4а /отм./ ЗСПЗЗ за договори, сключени преди влизане на разпоредбата в сила /Д. в. бр. 13/2007 год./.
Ищецът Д. Ц., ответник по касационната жалба, поддържа в писмения отговор към нея, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение – не са формулирани правни въпроси, чието противоречиво произнасяне с представената съдебна практика да е налице, а ВКС не може да ги формулира сам с оглед равнопоставеност на страните в прозводството. Ако се приеме за такъв въпросът за началото на срока за предявяването на иска по чл. 4а, то произнасянето на въззивния съд не е в противоречие с представената практика, а кореспондира с нея, в смисъл, че срокът за предявяването на иска за изкупуване започва да тече от момента на узнаването при липса на отправена покана до ползвателя /арендатор/. Въпросът за обвързаността на всички наследници от отправената от част от тях покана не е обсъждан от въззивния съд, а този за приложението на чл. 4а /отм./ ЗСПЗЗ е такъв по приложението на закона. Ответникът се позовава и на влязло в сила решение по идентичен казус с предмет останалата площ от общия възстановен имот, получен при делбата между наследниците, при което ВКС по гр. д. № 118/2012 год. не е допуснал касационно обжалване при идентично поставени въпроси.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на ІІ г. о., намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационното обжалване на решението, поради следните съображения:
Съгласно указанията в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 1/2009 год., за да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, поддържано от касаторите в изложението им по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, следва да се обоснове наличие на противоречиво разрешаване на формулираните от тях въпроси, които следва също така да са обусловили крайния извод на съда по основателността на предявения иск.
В случая касаторите поддържат, че поставените от тях въпроси са разрешавани по различен начин от съдилищата при първоначалното разглеждане на делото и в обжалваното решение, постановено след отмяна на предходното въззивно решение-решение от 16.02.2010 г. по гр. д. № 664/2009 г. на Добричкия окръжен съд, което обаче е отменено с решение № 364/15.11.2011 г. по гр. д. № 735/2010 г. на I ГО на ВКС и делото е върнато за ново разглеждане на въззивния съд, като при новото разглеждане е постановено обжалваното решение.
Както е изяснено вече и в цитираното ТР и в съдебната практика, противоречиво разрешаване на определени въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е налице когато по тези въпроси съдилищата са изложили различни становища във влезли в сила съдебни решения, постановени по различни дела, но не и в хипотеза, при която различните становища са били изразени от съда при първоначалното и при новото разглеждане на делото след отмяна на решението от ВКС, нито в хипотеза, при която становищата на първоинстанционния и въззивния съд по един и същи правен въпрос са различни.
Поради това и не е налице противоречиво произнасяне по поставените въпроси в обжалваното въззивно решение и в предходното такова по същото дело, отменено при първата касация, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Касаторите поддържат, че е налице противоречиво разрешаване на въпроса за началния момент, от който започва да тече срокът за предявяване на иска за изкупуване с оглед разрешението, дадено в решение № 72/05.04.2004 г. по гр. д. № 2645/2002 г. на IV ГО на ВКС, в което е прието, че двумесечният срок за предявяване на иск за изкупуване започва да тече от деня на продажбата, когато е било направено предложение за изкупуване, а когато няма такова предложение срокът започва да тече от узнаването. Аналогично становище е изразено и в обжалваното решение, в което е прието, че в случая предложение за изкупуване не е направено, тъй като през 2007 г. е предложен за изкупуване различен имот, и срокът за изкупуване започва да тече от узнаването на сделката, като е преценил доказателствата в тази връзка, обуславящи извод за спазване на срока за предявяване на иска. Освен това, така поставеният въпрос, както и този относно валидността на арендния договор от 23.03.2006 год. са преклудирани при първото разглеждане на делото от ВКС с оглед съдържащите се в отменителното решение задължителни указания – чл. 294 ГПК.
Поради същите съображения не може да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване и с оглед становището, изразено в решение № 47/11.02.2009 г. по гр. д. № 690/2008 г. на II ГО на ВКС, с което липсва противоречие в приетото от въззивния съд за липсата на отправена покана за изкупуване на имота, предмет на продажбата между ответниците.
Касаторите поддържат наличие на противоречие и с указанията, дадени в ТР № 1/1997 год. на ОСГК на ВКС – т. 3. Същото обаче разглежда въпроси, свързани с възстановяване правото на собственост върху земеделски земи, а не въпроси по приложението на чл. 4а, ал. 2 (отм.) ЗСПЗЗ, поради което според настоящият състав противоречиво разрешаване на поставените въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /а не т. 2, както се поддържа/ не е налице. От друга страна, не е ясно и в какъв контекст се поставят въпросите за обвързаност на всички наследници от отправена от част от тях покана за изкупуване, при положение, че въззивният съд приема, че такава покана с предмет продадения с нотариалния акт имот не е налице /т. е. това е обуславящият извода му въпрос/, както и относно преюдициалния въпрос за валидността на договора за аренда, които въпроси са били предмет на обсъждане при първата касация и по тях са налице задължителни указания за съда при повторното разглеждане на делото след отмяна на първото въззивно решение.
По поставените въпроси за доказателствената тежест по отношение предпоставките за основателност на иска по чл. 4а, ал. 2 /отм./ ЗСПЗЗ и приложимостта на тази разпоредба по отношение договор за аренда, сключен преди влизането й в сила, също не е налице основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като касаят въпроси по съществото на спора, а не са правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, нито са изложени съображения съгласно разясненията в т. 4 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
С оглед на тези съображения следва извод за липсата на релевираните основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, поради което и то не следва да се допуска.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 43 от 27.02.2012 год. по гр. д. № 791/2011 год. по описа на Добричкия окръжен съд, по подадената от Х. Х., Е. Й., Н. Д. и С. Х. от Т., Б. Б. А. и Г. М. А. от [населено място], [община], чрез пълномощника им адвокат Т. Г., касационна жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: