О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 418
гр.София, 16.11.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 3990 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на И. Д. М., представляван от адв. В. Д., срещу въззивно определение № 130/04.07.2018 г., постановено по възз. ч. гр.д. № 164/2018 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 173/15.03.2018 г. по гр. д. № 16/2018 г. на Габровския окръжен съд. С първоинстанционния съдебен акт в обжалваната му част е прекратено като процесуално недопустимо производството по предявения от жалбоподателя иск с правно основание чл. 62, ал.1 СК.
Жалбоподателят сочи, че атакуваното определение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно и моли за неговата отмяна. Представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдържа оплаквания по съществото на спора, без формулиран конкретен правен въпрос с характеристиките по чл.280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
С атакуваното въззивно определение е потвърдено определението на ОС – Габрово по гр. д. № 16/2018 г., с което е прекратено като процесуално недопустимо производството по делото, образувано по предявения от жалбоподателя иск за оспорване на произхода от баща на детето Б. И. М., [дата на раждане] Прието е, че видно от представените по делото доказателства, бракът между майката М. В. и ищецът И. М. е прекратен с решение по гр.д.№ 732Б/2007 г. на РС – Габрово, влязло в сила на 18.07.2007 г. Детето Б. М. е родено на 14.12.2007 г. – преди изтичане на 300 дни от прекратяването на брака между съпрузите, поради което съгласно чл.61, ал.1 СК в акта за раждане като негов баща е вписан ищецът. Последният е узнал за раждането на същата дата, при което завеждането на настоящия иск 11 години по-късно, извън преклузивния 1-годишен срок по чл.62, ал.1 СК, обуславя недопустимост на производството. Съдът се е позовал и на разрешенията, приети с ТР № 2/05.02.2014 г. по т. д. № 2/2014 г. на ОСГК на ВКС, че презумпцията за бащинство може да бъде оспорена само по съдебен ред чрез предявяване на иск при условията и в сроковете, предвидени в чл.62 СК, като искът е личен, а срокът за предявяването му е преклузивен. Изложени са и съображения, че доколкото в исковата молба се съдържат твърдения за извършено „припознаване” на детето поради грешка, то е изтекъл и 1-годишният срок за унищожаване на припознаването по чл.67 СК. С тези решаващи изводи производството по делото е прекратено като недопустимо.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното определение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване липсват изведени конкретни правни въпроси, които да са били предмет на решаващата дейност на въззивния съд и за които жалбоподателят да е обосновал, че са налице специалните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за селектиране на жалбата. Изложението съдържа само оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, аргументирани с доводи, че „случаят е специфичен”. В какво се състои конкретната „специфика” на случая, която налага друго правно разрешение, страната не е обосновала по никакъв начин. Обстоятелството, че братът на ищеца узнал, че последният „не бил биологичен баща на детето и негодувал от това”, както и че „ищецът бил заблуден и вярвал, че детето е заченато от него”, са общи съждения и твърдения. В случая, бланкетното позоваване на основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, без да е формулиран конкретен правен въпрос, не могат да обосноват селектирането на жалбата, нито е възможно да се коментират приложените към жалбата решение на Е. и определение на състав на ВКС, в които впрочем обстоятелствата по разглежданите дела са напълно различни. Извън това, следва да се посочи, че в практиката си Е. последователно е приемал, че съображението за това кое е в най-добрия интерес на детето е от първостепенно значение във всяко дело от този вид и че в зависимост от неговото естество и сериозност, най-добрият интерес на детето може да надделее над интересите на родителите.
Не се установява и наличието на основанията за допускане на касационен контрол по чл.280, ал.2 ГПК. Атакуваното определение не е вероятно нищожно или недопустимо, както и очевидно неправилно. При служебната проверка за произнасянето на въззивния съд по правни въпроси, обуславящи валидността на въззивното определение и на неговата допустимост в обжалваната част, такива не могат да бъдат изведени служебно нито от изложението, нито от оплакванията в частната касационна жалба, нито от съдържанието на въззивното определение. Не могат да бъдат изведени служебно и правни въпроси, които очевидно обуславят правилността на определението, доколкото при произнасянето си въззивният съд е съобразил точния смисъл и константното задължително тълкуване на ВС и ВКС, касаещо приложението на нормите по чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и чл.67 от СК, както и характера на сроковете, в които може да се оспорва произхода на детето от лицето, вписано в акта за раждане като негов биологичен баща.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 130 от 04.07.2018 г., постановено по възз. ч. гр. д. № 164/2018 г. на Апелативен съд – Велико Търново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.