4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 418
гр.София, 17.03.011г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети март, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1963 описа на ВКС за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 14.10.2010г. по гр.д.№ 328 / 2010г. на ОС Стара Загора, с което са отхвърлени предявените от М. Б. искове срещу Пето основно училище “М. С.”- Ст.З. с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – М. Б. Н. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси, по които има противоречиво произнасяне на съдилищата и са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото – основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК.
Ответникът Пето основно училище “М. С.”-Ст.З. вписмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не.. следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил решение от 17.05.2010г. по гр.д.№1322/ 2010г. на РС Стара Загора, е отхвърлил предявените от М. Б. искове срещу Пето основно училище “М. С.”- Ст.З. с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Съдът е изложил съображения, за това че на ищецът, след като е бил възстановен на заеманата длъжност със съдебно решение по гр.д.№751/2008г. на ОС Стара Загора, е прекратено трудовото му правоотношение отново, на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, законно, тъй като е извършено реално съкращаване на щата и работодателят е извършил подбор съобразно изискванията на чл.329 КТ като е преценил качествата на всички служители, засегнати от съкращаването в щата, като е дал точна преценка за тях.
Като е обжалвал решението на въззивния съд с касационната жалба ищецът-жалбоподател е изложил становище, че касационното обжалване на решението е допустимо, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси от значение за спора –з а точното тълкуване на понятието “реално съкращаване на щата”, както и за възможността на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ законно след възстановяване на служителя на работа по силата на съдебно решение, отменило предишно уволнение, по които въпроси има противоречиво произнасяне на съдилищата и са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото – основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК. Представя решение от 20.04.2000г. по гр.д.№1358/1999г. на ВКС неотносимо към поставените за разглеждане въпроси, тъй като касае приложението на чл.127 ГПК/отм./ и решение от 29.12.1999г. по гр.д.№768/1999г. на ВКС, в което е прието, че уволнението е незаконно, когато се извърши подбор не по установените от закона критерии.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК. На поставения за разглеждане материалноправен въпрос за точното тълкуване на понятието “реално съкращаване на щата” е даден отговор в практиката на ВКС, намерила израз в постановените по реда на чл.290 ГПК решения от 16.10.2009г. по гр.д.№2260/2008г. на ВКС и от 10.02.2011г. по гр.д.№619/2010г. на ВКС, в които се приема, че реално съкращаванто в щата е налице, когато съответната длъжност с досегашното и съдържание реално престане да съществува и на мястото на съкратената длъжност се създава нова длъжност с различен предмет на трудова дейност и с нова трудова функция. Не са налице основания за допускане на обжалването по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК, при наличие на практика на ВКС със задължителен характер по материалноправня въпрос за тълкуване на понятието “реално съкращаване на трудовата функция”. Жалбоподателката сочи, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, без да обосновава тази законова квалификация на основанието по т. 3 със специфичните му предпоставки, посочени в ТР № 1/10 г. В случая с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос посочен от жалбоподателя в изложението към жалбата му, като същият е разрешен в съответствие с трайната практика на ВКС.
Що се касае до поставения в изложението въпрос за възможността на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ законно след възстановяване на служителя на работа по силата на съдебно решение, то този въпрос не е бил решаван от въззивния съд в обжалваното решение и не е от значение за изхода на конкретното дело. Този въпрос не е от значение за формиране на решаващата воля и не е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Ето защо същият не може да обуслови допускане на касационното обжалване на основанията посочени в чл.280, ал.1 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК на решение от 14.10.2010г. по гр.д.№ 328 / 2010г. на ОС Стара Загора, по жалба на М. Б. Н..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: