О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 418
София, 18.06.2012 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести юни две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
Като изслуша докладваното от съдия Керелска ч. гр. дело № 162/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2 ,изр. 2-ро ГПК.
Образувано е по частна жалба на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, [населено място] срещу определение №11/09.01.2012 год. по гр.д. № 907/2011 год. на ВКС, 4-то г.о., с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на касационното обжалване на решението на въззивния съд съгласно разпоредбата на чл. 280,ал.2 ГПК.
Частният жалбоподател прави оплаквания за неправилност на обжалваното определение и иска неговата отмяна .
Ответниците по частната жалба Надежда В. и Х. В. чрез адв. Л. Д. и адв. Р. Р. оспорват частната жалба в писмен отговор по делото.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о, приема следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС съдебен акт, съгл. разп. на чл.274,ал.2,изр.2-ро ГПК,поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е основателна:
За да постанови обжалваното определение ВКС, състав на 4-то г.о. е приел, че с обжалваното решение въззивният съд е осъдил Столична община и МРРБ да заплатят на Надежда и Х. В. сумата от 2 590 лв. разноски и е отхвърлил искането за присъждане на 80 лв. юристконсултско възнаграждение. Прието е, че цената на исковете е под 5 000 лв. поради което с оглед разпоредбата на чл. 280,ал.2 ГПК / изм. Д.В. бр. 100/2010 год. , в сила от 21.20.2010 год. / решението не подлежи на касационен контрол .
Определението е неправилно:
Касационната жалба по гр.д. №907/2011 год. на ВКС, състав на 4-то г.о. е срещу решение на Софийския апелативен съд по гр.д. № 582/2010 год., с което е отменено решение от 11.07.2005 год. по гр.д. №4240/2003 год. на СГС, ГО, І-12, в частта, в която И. М. П. , Надежда С. В. и Х. В. В. са осъдени да заплатят разноските за производството – на Министерство на регионалното развитие и благоустройството юристконсулско възнаграждение 80 лв. и по сметка на съда 5 915,76 лв. държавна такса и 100 лв. депозит за вещо лице , както и в частта в която Столична община и Министерството на регионалното развитие и благоустройството са осъдени да заплатят сумата от 2 590 лв. сторени разноски в производството по делото.
Това решение е постановено след отмяна на осн. 303,ал.1,т.7 ГПК на решение от 19.06.2006 год. по гр.д. №2064/2005 год. на САС, 4 състав , с което е оставено в сила решението на СГС по гр.д. №4240/2003 год. на Софийски градски съд , І г.о., 12 състав в частта за разноските, постановена по гр.д. № 1776/2009 год. на ВКС, 3-то г.о.
Следователно критерият за цената на иска с оглед преценка обжалваемостта на решението пред касационната инстанция е неотносим, поради което производството по делото неправилно е прекратено на това основание.Определението следва да бъде отменено и делото върнато на същия състав на ВКС за ново разглеждане.
При новото разглеждане следва да се има предвид , че решението, което е предмет на касационно обжалване се състои от две части: в едната част съдът се е произнесъл досежно същинските разноските /в размер на 2 950 лв./, направени в производствата по делото в това число и в производството след постановената отмяна на влязлото в сила решение / видно от мотивите на обжалваното решение/. В другата част , макар да е отменено решението по гр.д. №4240/2003 год. на Софийски градски съд , ГО, І-12 състав в частта за разноските , същите са разгледани като последици от нарушението по см. на чл. 303,ал.1,т.7 ГПК и те също са предмет на обжалване, което е пропуснато при постановяване на обжалваното определение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №11/09.01.2012 год. по гр.д. № 907/2011 год. на ВКС, 4-то г.о., и връща делото за ново разглеждане от същия състав на ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: