О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 418
гр. София, 02.07.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска ч. гр. дело № 3275/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1-ро ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. Л. И., чрез адв. Е. А. против разпореждане от 28.04.2015 г. по в. гр. д. № 49/2015 г. на Окръжен съд – [населено място], с което е върната като просрочена касационна жалба от 20.04.2015 г. /с пощенско клеймо от 14.04.2015 г./ против решение № 64 от 04.03.2015 г. по същото дело.
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане и се иска отмяната му. Релевират се доводи, че частният жалбоподател, както и неговият процесуален представител не са присъствали на проведеното на 17.02.2015 г. открито съдебно заседание, когато е било упоменато, че въззивното решение ще бъде постановено на 04.03.2015 г., както и че от този момент започва да тече срокът за обжалване. Твърди се, че видно от съдържанието на решението срокът за обжалване следва да тече от момента на получаване на препис от същото, а не както е приел въззивният съд от момента на постановяване на решението. Отправено е и искане до съда за възстановяване на срока за обжалване по реда на чл. 64, ал. 2 ГПК.
Ответникът по частната жалба М. Д. Д. – Иванова, действаща със съгласието на своята майка Б. Е. С., чрез адв. М. Е. подава отговор, с който смята жалбата за неоснователна и иска обжалваното разпореждане да остане в сила.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение, администриращият касационната жалба съд е приел, че същата е процесуално недопустима, тъй като е подадена извън едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че срокът за обжалване започва да тече от момента на постановяване на въззивното решение, а не от момента на връчване препис на страната от същото.
Определението на съда е правилно. В проведеното открито съдебно заседание на 17.02.2015 г. след приключване на устните състезания съдът е обявил, че ще се произнесе с решение на 04.03.2015 г., от която дата започва да тече срокът за обжалване. В обжалваното решение е посочено, че то „подлежи на обжалване пред ВКС, в едномесечен срок, считано от днес”, като решението е постановено на 04.03.2015 г. Съгласно ТР № 12 от 11.03.2013 г. по тълк. д. № 12/2012 г., ОСГК на ВКС само в случай, че решението е вписано след датата, обявена на страните от съда, предвид невъзможността да се гарантира целия срок по чл. 259 и чл. 283 ГПК, то началният момент, от който започва да тече срокът за обжалване, е връчването на съобщението, с което страните се уведомяват, че актът е изготвен и получават препис от него. В този случай приложими са правилата на общия исков процес.В случая въззивното решение е постановено на предварително обявената от съда дата, а не след това. Следователно, неоснователни се явяват доводите на частния жалбоподател, че срокът за обжалване следва да тече от момента на получаване на препис от решението.
По отношение направеното оплакване, че частният жалбоподател поради особени непредвидени обстоятелства бил в обективна невъзможност да присъства на проведеното на 17.02.2015 г. открито съдебно заседание, настоящият състав намира, че то е относимо към правилността на въззивното решение ако е налице процесуално нарушение по даване под на делото в съответното съдебно заседание и не може да бъде предмет на настоящото производство.
По искането на частния жалбоподател за възстановяване по реда на чл. 64, ал. 2 ГПК на срока за обжалване на въззивното решение, следва да се произнесе администриращият жалбата въззивен съд в отделно производство след връщане на делото .
По изложените съображения обжалваното разпореждане следва да се остави в сила.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане от 28.04.2015 г. по в. гр. д. № 49/2015 г. на Окръжен съд – [населено място], с което е върната като просрочена касационна жалба от 20.04.2015 г. /с пощенско клеймо от 14.04.2015 г./ против решение № 64 от 04.03.2015 г. по същото дело.
След връщане на делото, Пернишкия окръжен съд следва да се произнесе по направеното искане на осн. чл. 64,ал.2 ГПК за възстановяване на срока за обжалване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: