3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 418
С., 20.03. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 15 март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1276/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Професионална гимназия по химични технологии и биотехнологии „Проф. Д. Б.” [населено място] против въззивно решение № 326 от 21.06.2011 г. по гр. дело № 552/2011 г. на Русенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 585 от 28.03.2011 г. по гр. дело № 9413/2010 г. на Русенски районен съд, с което е признато за незаконно и отменено уволнението на Р. Н. С. извършено със заповед № 430 от 23.08.2010 г. на директора на ПГ по химични технологии и биотехнологии „Проф. Д. Б.” на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител практическо обучение по химични технологии” и работодателят е осъден да и заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 4736,52 лв. на основание чл. 225, ал. 1 КТ.
В изложение за допускане на касационна обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение в противоречие с представена съдебна практика са разрешение материалноправните въпроси – какво е правното значение на понятието „учител”, „старши учител”, „главен учител”- длъжности или звания и отделни длъжности ли са „учител теоретично обучение по специални предметни” и „учител практическо обучение по специални предмети; сходни ли са учителските длъжности по различни учебни предмети от професионалната подготовка и при режим на делегирани училищни бюджети, длъжен ли е директорът винаги да разкрива щатна бройка, ако са налице учебни часове, които не са достатъчни за един учителски норматив на годишна заетост, както и подлежи ли на съдебен контрол правото на директора да определя числеността на персонала или това е въпрос на целесъобразност. Твърди се, че тези въпроси са и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Ответницата Р. Н. С. в писмен отговор оспорва основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като поставените правни въпроси не са били предмет на обсъждане с обжалваното решение. Изложени са и съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правни въпроси не са обусловили решаващите изводи на съда за уважаване на исковете и не са основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Съдът е уважил исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ като е приел, че работодателят не е доказал безспорно възникване на правото да прекрати трудовия договор с ищцата на посочените в уволнителната заповед основания. След извършено сравнение на Списък обр. 1 за двете учебни години 2009/2010г. и 2010/2011г. и изслушана експертиза е прието, че професионалното направление код 524, в което е работила ищцата, отредените за учителите по практика щатни бройки за двете учебни години са непроменени – учебните часове по практика са били възложени на двама учители за учебната 2009/2010г., и толкова са останали за учебната година 2010/2011г., поради което работодателят не е имал основание да прекрати трудовия договор с ищцата по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване на щата. Прието е, че не е доказано и основанието по т.3-та – намаляване обема на работа, защото макар да са намалели часовете по практика за учебната 2010/2011 г., те са били възложени на двама преподаватели, колкото са били и през предходната учебна година. Според заключението на вещото лице е било установено намаление по отношение щатните бройки на учителите по теория в процесното направление, защото от три бройки за учебната 2009/2010 г., те са намалели на една бройка за учебната 2010/2011 г., при излишък от 763 часа, колкото са били възложени на назначения на тази длъжност учител, което обстоятелство е преценено от съда като ирелеватно, доколкото не е имало твърдения на работодателя, че е упражнил правото си на подбор, като е съкратил лице, чиято длъжност не се съкращава, за да остане на работа учител, чиято длъжност е съкратена. Прието е, че след като изпълняваната от ищцата работа в рамките на двете учебни години е изпълнявана от двама учители и при липса на доводи за трансформиране на заеманата от нея длъжност „старши учител” в учител, уволнението е незаконно с последица уважаване на предявените искове.
Предвид приетото от съда с обжалваното решение, въпросите изведени в изложението имат теоретичен характер, не са обсъждани от съда, не са обусловили решаващите мотиви за уважаване на исковете и не са основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на делото, жалбоподателят ще следва да заплати на другата страна съдебни разноски за настоящето производство в размер на 200 лв. за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 326 от 21.06.2011 г. по гр. дело № 552/2011 г. на Русенски окръжен съд.
ОСЪЖДА Професионална гимназия по химични технологии и биотехнологии „Проф. Д. Б.” [населено място] да заплати на Р. Н. С. съдебни разноски в размер на 200 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ