ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 418
София, 21.07. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на …………………………. юли две хиляди и девета година, в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Лидия Рикевска
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 388/09 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, вр. ал. 1, т. 2 ГПК.
А. В. Й. е подал частна жалба вх. № 1* от 21.04.2009 г. срещу определение от 23.12.2005 г. за връщане на частна жалба от 20.01.2004 г. срещу определение от 10.06.2003 г., с което производството по гр. д. № 4387/02 г. на Софийския градски съд е прекратено в частта по обективно съединените искове за делба на земеделски земи, находящи се в с. Н. село, С. община. Жалбоподателят счита, че дължимата държавна такса неправилно е определена в размер на 50 лева, тъй като пар. 1 от ПМС № 154 от 15.07.2003 г., въз основа на който въззивният съд е указал да се довнесат 40 лева държавна такса, е отменена и решението на Върховния административен съд е обнародвано преди изтичането на срока за довнасяне на разликата.
А. В. Й. е подал и частна жалба вх. № 1* от 21.04.2009 г., която има за предмет определение от 11.05.2006 г. по същото въззивно дело, с което производството е прекратено в частта, с която в наследствената маса са включени и два парцела, находящи се в с. М., община Г.. О. са за неправилност, тъй като указанията са изпълнени на 14.05.2003 г., в дадения от съда допълнителен срок, с което имотите са индивидуализирани, а и представянето на скици се отнася до доказването на фактическите твърдения, а не до допустимостта на иска.
Ответницата М. В. И. не е взела становище по частната жалба.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
След постановяване на обжалваните съдебни актове въззивният съд многократно е изпращал съобщения за връчването им на страната на адрес: гр. С., кв. “З” бл. 60, ет. 9, ап. 43. Това е адресът, който ищецът е съобщил по делото и на който е бил редовно призован за съдебното заседание на 14.04.2003 г. /л. 3 по гр. д. № 4387/02 г. на Софийския градски съд/. Те са връщани в цялост с отбелязване, че лицето не живее постоянно на адреса и почти не посещава същия, друг адрес неизвестен /л.л. 60, 61, 74, 76, 81, 84, 85, 86 по същото дело/ и касаят периода от месец февруари 2006 г. до месец май 2007 г. Посочено е и това, че според сведения на съседи лицето живее в ж. к. “Л”. Съобщенията са оформени с имената и подписите на съседите.
Приложени са и докладни записки от служители на ОЗ “О” гр. С. за посещения на адреса през м. февруари и м. април 2006 г. /л.л. 62 и 69 от въззивното дело/ с цел връчване на съобщенията. Те съдържат данни, че според сведения на съседи, чиито имена са вписани, лицето не живее постоянно на адреса.
Съобщенията не са могли да бъдат връчени на процесуалния представител на страната адвокат И, поради прекратяване на пълномощното със смъртта на довереника /л. 75 от същото дело/.
С оглед на тези данни въззивният съд правилно е приел в протоколното определение от 17.05.2007 г. /л. 87 от въззивното дело/, че определенията от 23.12.2005 г. и от 11.05.2006 г. са връчени на страната при условията на чл. 51, ал. 2 ГПК /отм./.
Датата, от която се счита, че тече 7-дневният срок за обжалването им, е тази на последното съобщение – 08.05.2007 г. /л. 86 по гр. д. № 4387/02 г. на Софийския градски съд/.
Частните жалби са подадени на 21.04.2009 г., след изтичане на срока, в който правото на жалба може валидно да бъде упражнено. Затова като просрочени те следва да бъдат оставени без разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частни жалби вх. № 1* и вх. № 1* от 21.04.2009 г., подадени от А. В. Й..
О. може да се обжалва пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: