О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 418
София 23.03.2015 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 775/2015 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена от пълномощника му адвокат В. Т., срещу въззивно решение от 10.10.2014 г. по гр. дело №5301/2014 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение от 12.02.2014 г. по гр. дело №44835/2013 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение са уважени предявените от С. А. Б. срещу касатора искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т. 2 КТ. Въззивният съд е приел, че дисциплинарното уволнение на ищцата е незаконно, защото работодателят не е изпълнил изискването на чл.193 КТ да поиска обяснения за извършените нарушения на трудовата дисциплина. Изпратената покана за писмени обяснения не е връчена, защото е посочено от куриера, че адресът е грешен. Впоследствие на същия адрес е връчена заповедта за уволнение. Искът с правно основание чл.344, ал.1, т. 2 КТ също е основателен. Не може да се приложи ТР №2/2012 от 23.10.2012 г. по тълк. дело №2/2012 г. на ОСГК на ВКС, тъй като няма изявление от ищцата за едностранно прекратяване на трудовия договор, нито е постигнато взаимно писмено съгласие за това.
Ответницата по касационната жалба С. А. Б., [населено място], оспорва жалбата.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по следните правни въпроси:1/ Когато работникът е подал молба за прекратяване на трудовото правоотношение и в срока на предизвестието бъде дисциплинарно уволнен, следва ли да бъде възстановен на работа при отмяната на дисциплинарното уволнение.; 2/ Изпълнил ли е работодателят задължението си по чл.193 ГПК ако е изпратил поканата за даване на обяснения на посочения в трудовия договор адрес. Счита, че първият въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС/посочено е ТР №2/2012 от 23.10.2012 г. по тълк. дело №2/2012 г. на ОСГК на ВКС/, а вторият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение от 10.10.2014 г. по гр. дело №5301/2014 г. на Софийския градски съд. Повдигнатите въпроси не са обусловили изхода на спора, тъй като въззивният съд е приел, че не може да се приложи ТР №2/2012 от 23.10.2012 г. по тълк. дело №2/2012 г. на ОСГК на ВКС поради липсата както на изявление от ищцата за едностранно прекратяване на трудовия договор, така и на постигнато взаимно писмено съгласие за това. Задължението по чл.193 КТ не е изпълнено, защото поканата за обяснения не е достигнала до работника.
Съобразно изхода на делото на ответницата по касационната жалба трябва да бъдат присъдени 700 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 10.10.2014 г. по гр. дело №5301/2014 г. на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], да заплати на С. А. Б., [населено място], 700 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.